— Лесна работа! — Петър понаместил товара на гърба си и тръгнал.
По пътя чорбаджията казал:
— Петре, чакай малко. Първият съвет, който обещах да ти дам, е: „Ако някой ти каже, че е по-добре да лежиш, отколкото да работиш, не му вярвай! По-добре напразно работи, но празен не ходи!“
— О-о-о, благодаря за умния съвет. За пръв път го чувам! — усмихнал се Петър и пак помъкнал товара.
Повървели още, кръчмарят спрял Петра и рекъл:
— Чакай, спри за малко, Петре. Ще ти кажа другата умна приказка!
— Е, кажи да я чуя! — спрял Петър и подпрял коша със стъкларията на една ограда.
— Ако ти каже някой, че е по-добре да преядеш, отколкото да гладуваш — не му вярвай! Защото, който много яде, лоши сънища сънува.
— Е-е-е, чорбаджи, право да ти кажа, тази умна приказка по ми хареса. Да живеех още хиляда години, едва ли щях да я чуя от някого! Безкрайно много съм ти благодарен! — засмял се Хитър Петър, избърсал потта от челото си, нарамил товара и пак тръгнал.
Наближили хана. Кръчмарят за трети път дръпнал Петра и му рекъл:
— Петре, чакай да ти кажа последния съвет.
— Думай! — спрял Петър.
— Ако ти каже някой, че има по-глупав носач от тебе — не му вярвай!…
— Това и от други съм го чувал, чорбаджи, но ако на тебе някой ти каже, че е останало нещо здраво от стъкларията — и ти не му вярвай! — засмял се Хитър Петър и тръснал коша на плочника…
ДЕСЕТ ГРОША
Хитър Петър и селският чорбаджия се заварили в банята. Щом се изкъпали, чорбаджията наметнал чаршафа, изпъчил се и се тупнал по гърдите:
— Петре, като ме гледаш тъй гол, колко ме оценяваш?
— Хм, колко ли? Десет гроша!
— Глупак! — разсърдил се чорбаджията. — Само чаршафът струва десет гроша!…
— Та аз само него смятам! — отговорил Хитър Петър.
ЕДНО НЕ ХАРЕСВАМ
Петровият брат искал да купи една къща в съседното село. Той повикал Петра и двамата отишли да я видят. Като разглеждали къщата, при тях дошъл един известен зъл селски чорбаджия. Чорбаджията вървял след купувачите и хвалел къщата:
— А-а-а, чудо имот е: голяма, светла къща, хубава градина, овощни дръвчета, цветя, кладенец — личи си — стопански, богатски дом! Пък ако я купите, ще бъдем съседи. Аз живея през една къща!…
— Право е — казал Петър, — бива си го имота, но само едно не харесвам.
— Какво? — попитал чорбаджията.
— Какво ли? Ще ти кажа: не ми харесва, че ти си съсед!…
ВЗЕМИ ЗВЪНА НА ПАРАТА!
Хитър Петър отишъл в града на панаир. Скитал той от сергия на сергия, от улица в улица и изведнъж му замирисало на някакво хубаво ядене. Поогледал Петър и забелязал, че наблизо пред една гостилница къкре тенджера. Парата от яденето веднага възбудила глада на Хитър Петър, но той нямал в кесията си пукната пара.
„Все пак трябва да хапна някак!“ — помислил бедният Хитър Петър.
Той спрял при тенджерата, извадил от торбата си сухо парче хляб, подържал го над парата, докато омекне, и го изял.
През това време гостилничарят гледал какво прави Петър. Щом изял хляба, Петър станал, изтърсил трохите от торбата, избърсал с длан устата и брадата си и тръгнал да си отива.
— Хей, чакай! Къде? — изпречил се отпреде му гостилничарят.
— Как къде? Вървя си по пътя! — отговорил Петър.
— Не ми плати!
— За кое? — зачудил се Петър.
— За яденето!
— Аз само държах хляба над тенджерата — да омекне малко от парата!…
— За парата ще платиш! Днес и тя струва пари! — настоял гостилничарят и хванал Петра за яката.
В това време се насъбрали хора да чуят препирнята. Петър ги изгледал, усмихнал им се и запитал:
— Хора, кой от вас ще ми даде един сребърник да се разплатя с тоя проклет гостилничар. Аз веднага, още сега, ще му го върна.
Няколко души развързали кесията си. Хитър Петър взел само от едного сребърник и го поднесъл с два пръста към гостилничаря:
— Ето на — да видят всички. Плащам ти. За парата, която ядох, вземи звъна на сребърника!
„Дззънн“…
Хитър Петър пуснал сребърника на плочника… Хората се присмели на алчния гостилничар, а Петра поздравили за остроумието.
СВИРИ НА ЦИГУЛКА
Хитър Петър и жена му нощем минавали покрай селската бакалница. В тъмното един крадец търкал с пила катанеца на вратата.
— Петре, какво прави този човек? — запитала жена му.
— Свири на цигулка! — отговорил Петър.
— Каква е тази цигулка? Не й се чува гласът! — спряла и се ослушала жената.