„Ами сега!“ — помислил си той.
— Казвай, какво има? — запитал строго султанът.
— Великий господарю! — почнал с разтреперан глас Хитър Петър. — Селото ме изпрати при тебе с една много голяма молба.
— Само молби ли ще изпълнявам?! — измърморил владетелят, свил вежди и вдигнал глава.
Хитър Петър се уплашил, но поразмислил, усмихнал се и продължил:
— Преди време ти изпрати в нашето село един слон. Селяните свикнаха с него, обикнаха го и ми поръчаха да те помоля да изпратиш и една слоница, че да си имаме и слончета!…
— А-а-а, така ли? — зарадвал се на неочакваната молба султанът и погладил брадата си.
— Вярно е, господарю, така е! — рекъл с половин уста Хитър Петър и се поизкашлял.
Усмихнал се султанът и заповядал на слугите си:
— Я дайте най-хубавите дрехи на този човек и го нагостете!
Хитър Петър облякъл нови дрехи, хапнал и си пийнал…
На тръгване султанът му казал:
— Иди си с живот и здраве! Кажи на селяните: — ще им изпратя и слоница, щом искат.
Хитър Петър излязъл от султанския палат и си рекъл:
„Свърших селската работа като кучето на нивата.“
ХИТЪР ПЕТЪР ЛЕЧИТЕЛ
Народът казва: „Вържи пръст и тръгни — ще чуеш много лекове. Лекът е за пара, но стига човек да го знае.“ Хитър Петър знаел много лекове за разни болести. Той лекувал по народному — с билки, бани, с превръзки — и хората били доволни от лекуването му, защото намирали помощ и здраве.
— Хайде, да сте здрави всички в къщи, от здраве да не се отървете, защото здравето е най-голямото богатство на този свят! — весело благославял Петър болните, като ги изпращал.
За благодарност жените му оставяли в къщи коя пиленце, коя брашънце или нещо друго, а мъжете незабелязано пущали в пояса по някоя пара или го почерпвали в кръчмата за здраве.
Веднъж през зимата един скъперник от Петровото село настинал, започнал да кашля, гърлото му дращело. Той се свивал до печката в кръчмата и разговарял с Петра.
— Петре, я колко си здрав, простиваш ли някога?
— Ами нали и аз съм човек, простивам!
— Е, ами като простинеш, кашляш ли?
— Кашлям, как да не кашлям?
— Ами така, случва ли се да ти драще гърлото, Петре?
— Случвало ми се е!
— Какво правиш тогава?
— Лекувам се! — отговорил Петър и се усмихнал, защото разбрал, че скъперникът иска по заобиколен път да научи лек за болката си.
— Как се лекуваш?
— Как ли? Поръчвам в кръчмата греяно вино с чер пипер, поканвам някой приятел, сядаме, пием и се чукаме за здраве, докато се разгорещим и пропеем…
— Че то струва скъпо! — поклатил глава скъперникът, потреперал и се свил още повече до печката.
— Е, струва, струва, щом цениш една ока вино повече от здравето си! — присмял му се Хитър Петър.
СТРАХЛИВ ДРУГАР
Хитър Петър отишъл с един приятел в гората на лов.
Както вървели и приказвали, ненадейно пред тях излязла мечка.
Петровият приятел много се изплашил. Хвърлил пушката и едва успял да се качи на най-близкото дърво.
Хитър Петър хукнал да бяга, но се препънал и паднал на земята.
Мечката отишла при Петра.
Подушила го, позавъртяла се и си отишла.
Ловците дошли на себе си. Приятелят се смъкнал от дървото, а Петър станал от земята.
Двамата взели пушките и тръгнали наново.
— Петре, какво ти каза мечката? — попитал изплашеният ловец.
— Хм — усмихнал се Петър, — каза друг път да не отивам на лов със страхлив другар.
СВИДЕТЕЛ
През турско време един Петров приятел му казал:
— Петре, нощес видях едно заспало заптие. Издебнах и му взех пушката, но ме хванаха и сега ще ме съдят. Моля ти се, бъди ми свидетел. Кажи, че съм намерил пушката на пътя.
— Бъди спокоен! — съгласил се Петър.
Не минало много време, повикали Петра в съда.
— Е, Петре, познаваш ли този човек? — започнал разпита съдията и посочил приятеля на Петра.
— Познавам го.
— Ами тази пушка виждал ли си я?
— Виждал съм я!
— Кога си виждал пушката у този човек? — попитал съдията.
— Тази пушка я познавам отдавна. Беше съвсем малко дървено пищовче. Тогава този човек го намери на пътя, взе го и пищовчето порасна, дето се казва, в ръцете му и стана голяма пушка…
КАТО МИ УМРЯ МАГАРЕТО
Проточила се дълга зима. Ечемикът взел да свършва. Хитър Петър намалил дажбата на магарето с една шепа. След няколко дни я намалил още. След време почнал да му дава половината от предишната дажба.
— Хе-хе-хе!… Добре си ти, магаре мое! Ще изтраеш до зелено! — думал той и почнал от ден на ден да намалява все повече дажбата му.