— Добре! — съгласил се приятелят, като разбрал какво е намислил Петър.
— Ще играем на сляпа баба! — зарадвало се момчето и само вързало очите си.
Докато момчето се въртяло из стаята с вързани очи и с разперени ръце, Хитър Петър и приятелят му полека отворили вратата и тихо се измъкнали.
Момчето се спънало в един стол и паднало.
Ханджията чул тупурдията и отишъл да види какво става. Като влязъл в стаята, момчето го сграбило и радостно извикало:
— Ти плащаш!
— То се знае, щом ония хитреци са ти вързали очите и са избягали! — ядосал се чорбаджията.
НАРЕДБАТА ЗА ФЕНЕРА
През турско време имало нареждане след залез слънце българите да ходят по улиците с фенер.
Късно една вечер двама нощни пазачи срещнали Хитър Петра, спрели и го запитали:
— Петре, знаеш ли наредбата?
— Знам!
— А къде ти е фенерът.
— Ето го!
Петър показал един счупен, опушен фенер. Пазачите разгледали фенера.
— Няма газениче в него! — забелязали те.
— В наредбата не се казва такова нещо, но щом трябва — ще сложа! — съгласил се Петър, усмихнал се и отминал.
След няколко вечери по тъмното пазачите наново срещнали Петра.
— Ти, хитрецо, пак ходиш без фенер! — скарали му се те.
— Напразно се лютите! — успокоил ги Петър. — Ето го! — И той им показал същия фенер.
— А къде е газеничето?
— И то е вътре! — отговорил Петър и отворил фенера.
— Но защо не свети?
— Защото в наредбата не е казано, че трябва да свети!
Пазачите поклатили глави и отминали.
ЗЪБЪТ С ДЪЛГИЯ КОРЕН
Един скъперник-чорбаджия от Петровото село имал зъбобол. Цяла нощ той се жабурил с ракия, слагал карамфилче, налагал се с топли трици, но болката не минавала. Най-после му дошло на ум, че Петър може Да вади зъби. Още щом се зазорило, болният се обул, облякъл се, омотал главата си с шал и отишъл при зъбаря.
— Както изглежда, зъб те боли! — посрещнал го Петър.
— Ох, от снощи ме е заял! Какво ли не му турях и правих, но не минава — боли ли, боли! Цяла нощ не съм мигнал. Дойдох да го извадиш, пък каквото ще да става! — оплакал се скъперникът и застенал от болка.
— Не се плаши! Сега ще му видя работата! — успокоил го Петър, поднесъл му едно трикрако столче с дупка в средата и го поканил: — Седни тук и почакай, докато приготвя чукалата.
Чорбаджията седнал, а Петър подострил с ножа си едно колче и го забил в земята пред него. После усукал надве-натри здрав кълчищен конец, вързал единия му край за колчето, а с другия край на конеца вързал болния зъб. След това взел дебела игла, минал зад чорбаджията и изведнъж го боцнал силно през дупката на столчето. Чорбаджията подскочил и дорде да изохка, зъбът отскочил заедно с конеца.
— Пъй — извикал той, — ама че дълъг корен имал този зъб! Чак от бутовете ми се откъсна!…
— Чорбаджийски зъб! — потупал го по гърба Петър и се усмихнал.
Като си тръгнал, скъперникът казал:
— Петре, забравил съм си кесията, но ти мини към дома, ще ти дам нещо за труда.
През деня Петър се запътил към чорбаджийската къща. Още отдалеч той видял скъперника на прозореца. Потропал на портата, но след малко се показал ратаят и рекъл:
— Бай Петре, извинявай, чорбаджията не е в къщи. Излезе рано тази сутрин, не знам кога ще се върне. Потърси го друг път.
— Той сам ще ме потърси! — отговорил Петър с висок глас, да чуе и чорбаджията. — Тогава аз ще му извадя зъб с по-дълъг корен… А сега му кажи: друг път, като излиза, да не си забравя главата на прозореца!…
ТРИЦИ И ХАЛВА
Когато бил малък, Хитър Петър станал чирак при градския шивач. Един ден на обяд шивачът му дал пари и казал:
— Петре, вземи паницата и иди да купиш от гостилницата фасул за обяд.
— Ако няма фасул, да купя ли халва, майсторе? — запитал Петърчо.
— Ако няма фасул, купи картофена чорбица!
— Ами ако няма картофена чорба, да купя ли халва? — попитал пак Петър.
— Ако няма картофена, вземи лещена чорба!
— Ами ако няма и леща, да взема ли халва?
Майсторът се ядосал, размахал ножицата и викнал:
— Махай се от главата ми и вземай каквито трици ще вземаш, че се връщай по-скоро!
Петърчо изскочил навън и от вратата запитал:
— Майсторе, като взема трици за тебе, за мене да купя ли халва?
КАК ПЕТЪР ИЗЛЪГАЛ СУЛТАНА
Турският султан събирал от поданиците си големи данъци. Тъй той ограбвал труда на народа и в хазната му имало много злато.