И нали имал купища пари, а нямал никаква работа, султанът по цял ден и цяла нощ се чудел как да се забавлява, как по-весело и по-приятно да прекарва времето си.
Един ден тръгнали глашатаи по всички градове и села на турската империя и съобщавали: „Който каже най-хубавата лъжа на султана, ще получи една пълна торба с жълтици!“
Отвсякъде много бедни хитреци отивали към султанския палат, но всички се връщали с клюмнали глави и празни торби.
И Хитър Петър наметнал антерията си, яхнал магарето и се запътил към Цариград.
— Къде ти е торбата, Петре? — пошегувала се жена му на изпроводяк.
— Е, от мене лъжата, а султанът ще даде жълтиците и торбата! — засмял се Петър и смушкал магарето.
Когато Хитър Петър пристигнал в султанския палат, султанът му казал:
— Сигурно си донесъл голяма торба за глупавата лъжа, която си намислил да ми кажеш!
— Нито торба нося, нито съм дошъл да те лъжа! — отговорил сериозно Петър.
— Тогава за какъв дявол си се довлякъл? — попитал султанът.
— На времето баща ти — старият султан — имал нужда от пари и моят дядо му дал назаем две крини, пълни със златни лири. Дойдох да си уредим сметките!
— Как? — скочил от креслото си ядосан султанът. — Баща ми никога не е вземал пари назаем! А откъде дядо ти е имал злато! Султаните не са оставяли на народа пукната пара! Това е най-голямата лъжа, която съм чувал досега!…
— Аз казвам, че е истина — засукал мустак Петър, намигнал и хитро се усмихнал, — и ти трябва да ми върнеш две крини, пълни със златни лири. Ако пък, както казваш, е лъжа — ще се отървеш само с една торба жълтици…
Нямало що да прави султанът — намерил се натясно и поръчал да дадат жълтиците на Хитър Петър.
Петър взел пълната торба, възседнал магарето, тръгнал и си помислил: „Немъчена пара без сметка се харчи!“ Докато пристигне в къщи, където видел по пътя си сиромах човек, давал му по една жълтица да го споменава и да разказва как Хитър Петър излъгал турския султан. Като си отишъл в къщи, на дъното на торбата дрънкали само две-три жълтици. Жена му го посрещнала и казала:
— Изглежда, малка е била лъжата ти, Петре!
Хитър Петър преметнал крак, скочил от магарето и развеселен, махнал с ръка:
— А бе, жена, лъжата ми беше добра и торбата пълна, но нали знаеш: „Сиромах човек от малко е доволен!…“
МАГАРЕ ЯДЕ ЛИ ФАСУЛ?
Един зимен ден Петър натоварил магарето си с дърва и отишъл в града да ги продаде, та да вземе някой грош. Предлагал тук-там, но никой не искал да ги купи. Зимният ден е къс, а и времето било много студено, та той подкарал добичето с дървата към хана. Ханджията му бил познат. Спазарили набързо дървата, Петър ги стоварил, вързал магарето в обора да си почине на завет, а той влязъл в гостилницата на хана да се постопли и да се нахрани. Покрай печката били насядали неколцина градски чорбаджии и търговци. Те премятали броениците си, пиели греяна ракия и се шегували помежду си. Премръзналият Петър ги поздравил, но те го изгледали изпод око — не помръднали да му направят място да седне по-близо до печката да се стопли. Хитър Петър стоял прав, тропал със замръзналите си цървули по пода, разтривал ръцете си, дъхал в шепите си и току подвикнал на ханджията:
— Имаш ли нещо готвено?
— Фасул със свинско, сега го дръпнах от огъня!
— Сипи една паница и занеси в обора на магарето ми да яде! — подвикнал по-силно Петър над главите на чорбаджиите.
— Магаре яде ли фасул със свинско? — запитал учуден ханджията.
И чорбаджиите, и търговците погледнали Петра.
— Моето магаре яде — казал той, — занеси му, колкото струва, ще си го прихванеш от сметката за дървата! …
Ханджията сипал в една паница от яденето и тръгнал към обора. След него се надигнали и чорбаджиите, и търговците. И те отишли да видят как Петровото магаре ще яде фасул със свинско.
Мястото около печката се опразнило. Петър това и чакал. Той веднага се настанил на един стол, извадил корав самун хляб от торбата си, отрязъл няколко филии и ги сложил на печката да се затоплят и да омекнат.
Подир малко ханджията се върнал сам и ядосан: — Бива ли такава лъжа, Петре? Магарето само помириса фасула — дори не го опита.
— Е, магарешка работа — казал Петър. — Щом е тъй, дай, аз ще го изям!
Хитър Петър се нахранил добре, изпил едно кило вино, постоплил се, позачервил се и попитал ханджията:
— Къде се пръждосаха чорбаджиите?
— Засрамиха се, че се хванаха на лъжата ти…
— Това заслужават, щом не зачитат сиромаха за човек! — отговорил развеселен Петър, уредил си сметките с ханджията, станал и си отишъл.