— Отваряй си очите! И запомни от мене: на добрите хора парите са добри слуги, а на лошите — лоши господари, и още — парите могат на ум да те научат, но често ума на човека вземат.
След час-два Петър отишъл в кръчмата. Там, около една маса, с цяла дружина приятели се бил настанил братовият му син. Всичките ядели и пиели, а все младият търговец поръчвал. Той видял чичо си и го поканил да го почерпи. Хитър Петър му пошушнал на ухото:
— Чичовото, я ми дай кесията си, искам да проверя парите. Струва ми се, дал съм ти по-малко…
Момъкът дал кесията. Петър отброил двадесетте гроша, вързал ги в кърпа и ги мушнал в пояса си.
— Защо си вземаш парите, чичо? — запитал смутен „търговецът“.
— Както си започнал да купуваш, види ми се, не ще има какво да продаваш, чичовото — потупал го по рамото Петър и си отишъл.
ПОДРЯЗАЛ ЛОЗАТА
Хитър Петър не излязъл от село цяла зима. Но щом се стопил снегът и цъфнали синчецът и минзухарът, той отишъл да се поразтъпче до града.
Като минавал покрай бръснарницата на един турчин, Петър спрял, потъркал брадата си и решил да се избръсне. В бръснарницата имало и други мъже — чорбаджии и търговци. Той влязъл, поздравил и застанал със стеснение прав до вратата.
— Ти ще се бръснеш ли? — попитал го бръснарят.
— Затуй съм дошъл, но ще почакам! — отговорил скромно Петър.
— Сядай, сядай, тебе първо да избръсна. Те нямат друга работа, могат да почакат!… — казал майсторът с висок глас и намигнал на търговците и чорбаджиите.
Петър седнал на стола, отложил калпачето си, сложил го между краката си, а бръснарят започнал да го бръсне без сапун с един тъп бръснач. Стъргал бръснарят по Петровата брада, Петър стискал зъби, та чак сълзи закапали от очите му, но търпял, като си мислел: „Който може да чака — всичко навреме му идва!“
— Много си стискаш зъбите, байно! Да ти дам ли да захапеш дръжката на метлата, та да не си прехапеш езика? — подиграл го доволен бръснарят и се извърнал към развеселените чорбаджии.
— Нищо, нищо, гледай си работата. Кой когато го заболи, тогава плаче! — рекъл през зъби Петър.
Бръснарят си свършил работата, потупал го по рамото и похвалил:
— Браво! Юнак човек си. Ама и аз майсторски те обръснах, докато си жив, ще ме помниш…
Хитър Петър станал, наложил калпачето си и изръмжал:
— Не си ми ял попарата, затова приказваш тъй!
Бръснарят не разбрал какво му казал Петър. Той запитал:
— Ти по каква работа си дошъл в града?
— Да видя свят!
— А може ли, вместо да ми плащаш за бръсненето, да ми подрежеш асмата?
— Мога — отговорил Петър със светнали очи, — но нямам ножче. Ако ми дадеш бръснача, с който ме бръсна, по-добре ще я подрежа.
Бръснарят му дал бръснача и го изпратил в двора да му подреже асмата.
Хитър Петър отрязъл до корен лозата и отишъл да върне бръснача.
— Е, подряза ли я хубаво? — запитал бръснарят.
— Тъй майсторски я подрязах, че втори път няма да стане нужда да я подрязваш!
— А плаче ли?
— О-о-о, как да не плаче — подсвирнал Петър и завъртял глава, — и ти да я видиш, тъй ще заплачеш, че главата си ще късаш!…
Докато бръснарят, търговците и чорбаджиите разбрали какво е станало с асмата, Петър се измъкнал от града.
МАЛКА Е ПОКАЗАЛКАТА
По онова време, когато живял Хитър Петър, на народа било забранено да носи каквото и да е оръжие. Веднъж Петър затъкнал в пояса си голям ятаган и тръгнал към града. Но случило се, че пръв го срещнал Настрадин Ходжа. Той забелязал ятагана в пояса на Петра, спрял го и попитал:
— Петре, не знаеш ли султанската заповед? Забранено е…
— Знам, знам! — засмял се Хитър Петър и сложил ръка на ятагана.
— Като знаеш, защо го носиш?
— С него показвам грешките на децата, като четат.
— Ти подиграваш ли се с мене? Може ли такъв голям ятаган да служи за показалка?!
— Може, може! — завъртял глава Хитър Петър. — Някои хора правят толкова големи грешки, че дори и тази показалка е малка!…
ДОБРЕ СЕ ПРЕСТРУВАШ
Едно време имало такъв обичай: когато попът заколи свинята си, трябвало да покани гости. Гостите изядали цялата попска свиня на кебап и изпивали по една бъчва вино. Разбира се, поповете канели гости само един път в годината и си правели добра сметка. Те не канели на угощение бедните и гладните, а само богатите, които имали и свинско месо, и бели хлябове, и пълни бъчви с вино.
Чорбаджиите не отивали на гости с празни ръце: всеки занасял на попа бял хляб и бъклица вино или шише ракия. Тогава попската къща ставала тясна за донесеното ядене и пиене…
Попът в Петровото село бил прочут скъперник. Като умряла попадията, той останал да живее в голямата си къща сам като кукувица. Живял попът тъй седмица-две, но видял, че сам не може да се справя с домакинските работи, и пазарил Петра за чирак. Хитър Петър знаел характера на попа, затова търпял и все гледал да му угажда.