Щом дошъл денят да коли свинята, попът попитал чирака си:
— Петре, ти си по-досетлив, кажи ми: какво да направим, че като дойдат гостите, да не ми изядат свинята?
— Лесна работа, дядо попе! — махнал с ръка Хитър Петър и веднага скроил цялата работа. — Щом заколим свинята, ще я почистим, ще я опърлим и тъй както е цяла, ще я закачим на една кука под стряхата. Който мине, ще я види и ще си каже: „Брей, тази година попадията умря, но дядо поп е отгледал голяма свиня! Ще падне ядене и пиене!…“ Чорбаджиите ще донесат повече месо и вино! Като се мръкне, ще приберем и ще скрием свинята, а утре ти ще се завайкаш пред гостите, че някой ти е откраднал свинята през нощта. Тогава гостите ще те съжалят, ще оставят яденето и пиенето и ще отидат още да ти донесат!
— Хитър си, Петре! — намигнал попът. — Както казваш, тъй ще направим! Как досега не ми е идвало такова нещо на ума! — зарадвал се попът и започнал да точи ножа…
Закланата свиня висяла закачена на куката до вечерта. Като притъмняло, Хитър Петър и попът я занесли в зимника, нарязали я на парчета, сложили месото в едно каче и го захлупили. Попът залостил вратата на зимника и казал на Петра:
— Петре, сега иди да поканиш гостите за утре. Но нали знаеш, ще поканиш по-богатите хора! — И попът изредил имената на чорбаджиите в селото. — И кажи им, че сме заклали голяма свиня — напомнил му попът, — та дано да донесат и те повече месо и вино!…
— Добре, добре, дядо попе! — завъртял глава Хитър Петър, стегнал навоите си, нахлупил калпачето и тръгнал.
Но Петър не тръгнал с празни ръце и не отишъл да кани чорбаджиите на гости на дядо поп. Той влязъл на пръсти в зимника, напълнил едни дисаги с месо, задянал ги и тръгнал да го раздава на бедните.
До късно през нощта Хитър Петър разлайвал кучетата в селото. Разнесъл всичкото месо. Той потропвал от вратник на вратник, подавал на сиромасите по едно парче блажнинка и заповеднически им шушнел:
— Ако те пита някой кой ти го даде, ще отговориш:
„Дядо поп ми го донесе нощес за бог да прости попадията!“
Сутринта попът станал, облякъл новото расо, наложил калимявката си и като тръгнал за църква, отбил се в зимника да се порадва на месото. Но щом отхлупил качето, викнал с цяло гърло:
— Петре, Петре, нощес някой е откраднал свинята!
А Петър, усмихнат, радостен, изтичал при попа и започнал да го потупва по рамото:
— Точно тъй, точно тъй трябва да се вайкаш, дядо попе, да ти повярват чорбаджиите! И викай още по-силно, да те чуе цяло село!…
— Истина ти казвам, Петре, виж, откраднали ми свинята! — ревял отчаян попът. — Ха тъй, добре се преструваш, дядо попе! — хвалил го Хитър Петър и се смеел от сърце.
КРАДЕЦЪТ НЕ ТЪРСИ СТОПАНИНА
Хитър Петър живеел на края на селото в малка варосана къщица, свряна между клоните на няколко сливови и ябълкови дървета. Наоколо нямало нито зид, нито висок плет. Отвсякъде се виждало ясно и чисто небе, както била ясна душата и както било чисто сърцето на бедния стопанин.
Един слънчев пролетен ден пъпките на дърветата се пукали, пчеличките жинжикали, птичките пеели, а Хитър Петър си подсвирквал. Било му радостно, весело и леко на душата.
В това време към Петровата къщичка приближил един негов приятел.
— Добър ден! — поздравил той.
— Добър за добрите! — спрял свирнята си Петър и го поканил: — Ела, поседни да си поприказваме на слънце.
— Не ми е до седене и до приказки — отговорил му приятелят. — Дойдох да те повикам да ми помогнеш. Решил съм днес да си потегна портите и плета край къщата.
— Щом ме викаш, ще дойда, но седни и погледни — усмихнал се Петър, като показал с ръка наоколо си — и чуй какво ще ти кажа: ако дойде добър човек да ме потърси, види ли, че е затворена вратата на къщата ми, повиква.
Ако не се обадя — значи, няма ме! Отива си! А крадецът не търси стопанина. Него не го спира ни порта, ни плет, ни ключ!…
ОВЧЕ РУНЦЕ, ВЪЛЧЕ СЪРЦЕ
Всички бедни хора в селото обичали Хитър Петър, защото бил сиромах като тях, весел, закачлив, винаги мъдър и справедлив.
През същото лято, когато Петър излъгал султана и се върнал от Цариград с жълтиците, в градината на един негов приятел пораснала много голяма зелка. Толкова голяма била зелката, че дори от съседните села идвали хора да я гледат и да й се чудят.