Изскочи като тапа от автомобила и изтича при шефа на полицейския участък, който тъкмо слушаше доклада на неколцина свои подчинени.
— Какво става тук, дявол го взел! — подвикна Еймън.
— А, Еймън, ти ли си! Добре, че успя да дойдеш. Тъкмо се канех да ти звънна, мислех, че още си на празника. Преди около час са засекли в имота ти отряд на ИРА.
— Още не е потвърдено, че са били от ИРА — намеси се млад офицер, долепил до ухото си полицейската радиостанция — явно чакаше да му съобщят нещо. — От Балироуни пристигат противоречиви сведения. Не било изключено засечените да са от полувоенните формирования на лоялистите.
— Които и да са, моя първа грижа е да опазя живота на хората и имуществото и с тази цел пратих отряда за обезвреждане на бомби да се увери, че вие с Маги ще бъдете в безопасност, когато се приберете в къщи.
— На друг ги разправяй тия, Били Гибсън — тросна се Еймън. — Разкарайте се от имота ми, в противен случай ще наредя на хората си да ви изритат като келави псета.
— Де да беше толкова просто! — завайка се шефът на участъка. — Току-що ми съобщиха, че отрядът за обезвреждане на бомби вече е влязъл в къщата ти. Не се притеснявай, не са заварили вътре никого, затова пък в зимната градина са се натъкнали на подозрителен пакет, намерили са още един и в гаража.
— Но това е само…
— Само какво? — попита Гибсън, ни лук ял, ни лук мирисал.
— Как твоите хора са успели да минат през охраната? — попита Еймън. — Наредих им да ви изхвърлят, ако посмеете и да припарите до имота ми.
— Не бери грижа за охраната, Еймън. Явно без да се усетят, момчетата са излезли извън пределите на имота и от съображения за сигурност се почувствах длъжен да ги задържа под стража. Ами ако пострадат хората!
— Обзалагам се, че нямаш дори заповед за обиск! Как смееш да ми влизаш в имота!
— Не ми трябва заповед за обиск, ако смятам, че нечий живот е в опасност — отвърна шефът на полицейския участък.
— Е, сега вече знаем, че ничий живот не е в опасност. Можеш да си тръгваш и да се връщаш на банкета.
— Да де, но има още един малък проблем, Еймън. Току-що ни се обади някакъв тип, който не си каза името — бил заложил две бомби, едната в гаража, а втората в зимната градина, които до полунощ щял да взриви. Веднага щом го разбрах, разлистих наръчника за безопасност, за да проверя какъв е редът в случаи като този.
Шефът на полицейския участък извади от вътрешния си джоб дебела зелена брошура — да си рече човек, че не се разделя с нея.
— Я не ме баламосвай — сопна се О’Флин. — Нямаш право да…
— А, ето, намерих го — възкликна Били Гибсън, след като разлисти наръчника. Еймън погледна надолу и видя абзац, подчертан с червено. — Нека ти прочета, Еймън, какво точно се казва тук, така ще разбереш в каква ужасна безизходица съм изпаднал. „Ако офицер с чин над майор или главен инспектор сметне, че на мястото на предполагаемата терористична акция на опасност е изложен животът на цивилни граждани, и ако наблизо има подготвен човек от отряда за обезвреждане на бомби, той трябва, първо, да изведе цивилните от района, и второ, ако сметне за уместно, да отцепи района и да осъществи изолирана експлозия.“ Ясно и просто, пише го черно на бяло — възкликна шефът на участъка. — Е, можеш ли да ми кажеш, Еймън, какво има в пакетите? Ако не знаеш, съм длъжен да очаквам най-лошото и да действам, както се препоръчва в наръчника.
— Мисли му, Били Гибсън! Ако ми съсипеш имотеца, ще те съдя до дупка, до просешка тояга ще де докарам.
— Излишно е да се притесняваш толкова, Еймън. Пак във въпросния наръчник на доста страници е обяснено как се обезщетяват невинно пострадали. Наш дълг е да ти построим наново хубавата къща, а също зимна градина, с каквато Маги ще се гордее, и гараж, който да побере всичките ти автомобили. Но след като ще харчим толкова много пари на данъкоплатците, сме длъжни да се постараем къщата да е от едната или от другата страна на границата, та такъв неприятен случай като днешния да не се повтаря никога повече.
— Няма да ти се размине току-така — закани се Еймън точно когато до шефа на полицейския участък застана едър като канара мъжага — държеше дистанционно устройство на детонатор.
— Сигурно помниш господин Хоган. Представих ти го на изпращането.
— Ако натиснеш копчето, Хоган, до края на живота си няма да се отървеш от служебни разследвания. И си го избий от главата, че някой ден ще те огрее да станеш шеф на полицията в Белфаст.
— Господин О’Флин не си хвърля думите на вятъра, Джим — намеси се Гибсън, след като си погледна часовника, — не искам да си слагам такъв грях на душата и да ти опропастявам кариерата. Но както гледам, остават цели седем минути, докато поемеш поста, затова, волю-неволю, ще се нагърбя аз с тази тежка отговорност.