Въпреки тази кампания на омразата и злословието книгата на Макиавели „Владетелят“ се разпространява по света, още в бурната епоха на Ренесанса. Тя добива широка известност, превеждат я на различни европейски езици. Нейната читателска публика, дори в княжеските и кралските дворци на Европа, все повече нараства.
Според запазените исторически сведения Карл V изучава „с голямо усърдие“ книгата на Макиавели „Владетелят“ Същевременно, предвидливият крал посвещава и своя придворен син в политическите уроци на тази книга. „Владетелят“ са чели още Мария Медичи, Хенрих III, Хенрих IV, крале и принцове на Англия, папа Сикст V. Дори султаните Мурад IV и Мустафа IV заповядали да се преведе на турски език тази нашумяла книга на Макиавели. Те започват най-ревностно да я четат и да усвояват нейните правила в контекста на османския политически деспотизъм.
След като на един дъх прочита „Владетелят“, шведската кралица Христина пише на бялото поле на книгата: „Максимално възхитително! Как хубаво е казано!“ През XVI век Алберто Джентиле — известен, голям специалист в областта на юриспруденцията, смята, че Макиавели е забележителен политически писател на своята епоха. Негов искрен поклонник става по-късно и Наполеон Бонапарт.
Освен прикритата или открита ненавист на клерикалите, на йезуитите, към Николо Макиавели отправят своята омраза и не малко европейски монарси, както и висши сановници на феодализма. Те като че ли се чувстват разобличени от неговата книга. Прочитайки в адаптиран превод на немски език тази книга, пруският крал Фридрих Велики, въпреки своята култура и дружбата му с гениалния френски просветител, антиклерикал, философ, историк Волтер, „ожесточено се нахвърли против Макиавели.“ Може би защото най-просветеният монарх на тогавашна полуфеодална Европа е донякъде разобличен, той не може да не открива собствени коварства и пороци в произведението на флорентинския мислител от времето на Ренесанса.32
Против Макиавели, против неговата книга „Владетелят“ се изказва „с голямо презрение“, с дълбока омраза и австрийският сановник, реакционен дипломат княз Метерних. В това няма нищо чудно като факт на историята. Защото Метерних олицетворява създадения от него Свещен съюз на реакционна, полуфеодална Европа срещу делото на Френската революция, срещу призрака на великия корсиканец Наполеон Бонапарт и оттам срещу Макиавели. Това показва, че идеите на флорентинския мислител от времето на Ренесанса намират политически резонанс в бурните събития на XIX век, или по-точно, представляват един акомпанимент в симфонията на новата, антифеодална, революционна епоха.
Николо Макиавели, като блестящ политолог и социал-психолог, запазва достойно място в историята на цивилизацията, запазва го без това, което е наречено „макиавелизъм“. Хитростта на разума се освобождава исторически от непочтените, сурови, антихуманни политически средства на борба, показващи определени деформации на ценностната система на човека в екстремни ситуации.
На гроба на Макиавели, разположен като паметник на една бурна епоха сред упокойната тишина в лоното на Флорентинската църква „Санта Кроче“, стои надписът: „Няма похвала, достойна за него“. Така потомците изразяват своята голяма признателност към великия мислител на Ренесансова Италия.