Първият, с когото започва тази духовна епопея на Възраждането, е Данте Алигиери. Като велик син на Флоренция, с вълнуващите алегорични проекции на своята мисъл в илюзорния Ад на земята и фантастичния Рай на небето, той става непосредствен пророк на Ренесанса. Петрарка създава лиричното встъпление към новата историческа епоха. Този голям поет, син на флорентински нотариус, като вълшебник освобождава с нежни ръце любовта от аскетичната средновековна забрава. Бокачо дава простор на лудориите и хитростта на чувствата между мъжа и жената. Без да зачита благоприличието на католическата средновековна етика, той фактически провъзгласява епикурейската наслада като висше ренесансово благо на човека.
В областта на изобразителното изкуство революционна, естетическа и хуманна роля против аскетизма и средновековието играе Флорентинската школа. Нейният родоначалник е художникът с ново, реалистично виждане Джото, след това идват Мазачо, Фра Анжелико и др. Така Флорентинската школа достига два най-високи върха на изобразителното изкуство на Ренесанса в Европа и света. Първият колос е живописецът Леонардо да Винчи. Роден в Тоскана, край Флоренция, с магията на четката той създава образа на величието и гордата одухотворена красота на човека в новата епоха. Микеланжело — също дете на Тоскана, извайва и портретира в истинския смисъл на думата, грандиозни по сила и размах титанични фигури. Това е галерия от превъплъщенията на могъщия ренесансов човек, възлизащ от земята към небето, или обратно — слизащ от небето на земята, гигант на духовна енергия, който сякаш иска да заповядва на вселената.
До атмосферата на Флоренция в това развълнувано време достига и ренесансовата философска мисъл. Широко известни са трудовете на естетици, хуманисти, етици, като Пиколо Николи, Джаноцио Манети, Лоренцо Вала и др., които защитават преди всичко честта, свободата и достойнството на човека.
Николо Макиавели постоянно живее в тази обща идеологическа и морално-естетическа атмосфера. Неговата биография като личност, мислител, философ и политолог е част от историята на Флоренция в периода на Ренесанса.
Макиавели произхожда от стара „патрицианска“ обедняваща фамилия. Роден е на 3 май 1469 г. във Флоренция. Баща му Бернандо Макиавели работи като квалифициран юрист-консулт, заема и длъжността касиер в една държавна институция. Неговата майка е също пряка потомка на древна флорентинска фамилия.
Още като дете Николо Макиавели започва усърдно да набира знания. До края на живота си той не престава да е „страстен любител на древните класици“, които разширяват кръгозора му, за да може напълно да разбере тайните на обществото, превратностите на живота в своята епоха.7
Сведенията за младостта на Пиколо Макиавели са твърде оскъдни. Първият негов личен документ, написан културно и то на латински, е от 1497 г. Тогава се укрепва републиката на Флоренция. Той самият навършва 28 години. Съществува спор в биографичната литература доколко Макиавели е образован по това време. Въпреки липсата на достатъчна информация по този въпрос, не може да се приеме оценката, че тогава знанията му не показват високо равнище. Има все пак достатъчно факти, които свидетелстват, че младият Макиавели познава отлично латинския език, пише на него и освен това упорито чете древногръцка и древноримска художествена и историческа литература. Тази негова лична ценностна ориентация му спечелва но-нататък богати знания в областта на философията и политологията.
Останал без никакви средства, през 1498 г. Макиавели е назначен за държавен секретар на Флоренция. Той влиза непосредствено ь институцията на държавата. Неговата пряка длъжност е да пише протоколи на Съвета на Десетте, да завежда цялата преписка на правителството на Флоренция по вътрешните и външните работи, да съставя договори (официални документи) с други правителства.
Като изпълнява тези отговорни длъжности в апарата на държавата, Макиавели добива реална възможност да опознае стратегията и тактиката на социалното управление, тайните вътрешни механизми на правителствената политика. В същото време той се обръща към историята на народите в Европа и Средиземноморието, изучава древната класическа и средновековната литература. Това обогатява неговите автентични представи, респективно възгледи за технологията и развитието на властта в историята на цивилизацията.
През 1512 г. за Пиколо Макиавели настъпва лична драма. След връщането на Медичите във Флоренция той веднага е отстранен от заеманата 14 години държавна длъжност. Макиавели остава почти без хляб в разцвета на своята голяма творческа енергия, макар да има твърде многобройно семейство, жена и деца. Наскоро след това се открива заговор, насочен против току-що възстановената власт на Медичите. Макиавели е заподозрян като съучастник, арестуван е и е хвърлен в затвора. По време на полицейското следствие той се държи с голямо достойнство, с мъжествена воля, което респектира и собствените му врагове.