Това беше най-високата точка на островчето и ни предлагаше прекрасна панорама. Земята се простираше във формата на чорап. Каменният покрив на къщата се открояваше в дъното, на петата на чорапа. От двете страни на брега, обикаляйки го, подводни скали с различни размери изпълваха океана с бенки. На северната страна имаше една по-висока от останалите — на сто, сто и петдесет метра от острова. Взрях се по-добре и тогава видях, че стърчеше носът на малък, заседнал в пясъка кораб.
— Португалци — осведоми ме Батис, още преди да го попитам. — Не е минало много време от корабокрушението. Идваха от своята колония Мозамбик. Пътуваха към едно пристанище в Южно Чили. Прекарваха незаконен товар, затова следваха този маршрут, така отдалечен от всички търговски пътища. Беше кораб с малък тонаж, имаха проблеми и искаха да спрат на остров Буве. Но се сблъскаха с подводните скали — заключи с равнодушието на човек, който си припомня случка от детството.
— Предполагам, че вие, с обичайната си любезност и отзивчивост, незабавно сте се притекли на помощ с предложение за подслон и храна — казах аз с цинизъм, зареден с отрова.
— Нямах възможност да направя каквото и да било — каза, защитавайки се. — Претърпяха корабокрушението през нощта, когато подводните скали са по-опасни. Екипажът се изкачи на скалата, до която се допира носът. Виждате ли я? Онази малка повърхност. Естествено, бяха погълнати, преди да се покаже слънцето.
— Ами тогава откъде знаете подробности за националността, маршрута и направлението, което са следвали?
— Сутринта все още имаше един жив. Не знам как бе постигнал това, но успял да се скрие в една кабина на носа — малко помещение, разположено над водата. Можех да виждам лицето му през кръглото прозорче. Разговарях с него с викове от брега. В началото не се разбирахме: стъклото беше много дебело, можех да видя само как движи устните си. После излезе от кабината, качи се на палубата и поговорихме известно време. Горкият нещастник се беше побъркал напълно. Накрая нещо го прихвана и стреля по мен с револвер. — По лицето на Батис се изписа гадна усмивка. — Взе ме за едно от чудовищата. Както и да е, беше много лош стрелец. После се върна в кабината и остана там, в очакване на нощта. Спомням си лицето му в рамката на кръглото прозорче. Горкият идиот. Ако беше му останал малко разум в главата, щеше да запази последния куршум за себе си.
Бих могъл да отправя много укори към Батис. Но най-лошото не бяха фактите, които разказваше, а тонът. Отнасяше се към съдбата на онези нещастни португалци със студенина, която кара човек да настръхне. Без да добавя разсъждения. Преди всичко, без чувства. Върнахме се в жилището, което той обитаваше. Запозна ме с разположението и защитните тактики на редута. Съсредоточаваше силите си предимно към балкончето. Средновековните бойници бяха наблюдателни пунктове и позиции за стрелба, от които покриваше триста и шейсетте градуса на фара. Не се безпокоеше, че могат да влязат през бойниците, тъй като жабоглавците никога не биха се побрали в теснините им, а камъкът бе прекалено як, за го пробият. Ако отнякъде биха могли да форсират, това бе именно балконът. Така се обясняваха острите колове и другите укрепления по стените. Един-единствен стрелец с минимални способности би могъл да отблъсне всяка атака, колкото и интензивна и многобройна да бе тя.
— Следователно опасното за защитника е да се покаже на балкона — разсъждавах аз. — Защо просто не затворим големите прозорци с тези железни капаци, които сте добавили?
— Не след дълго ще се окаже безполезно — каза той. — Жабоглавците имат свръхчовешки сили. Постепенно ще съсипят блиндажа, а на острова няма материал, за да го възстановим. Затворен и залостен вътре, бих се превърнал в заложник на собствената си защита. Дори и да продупча бойница, ще ми липсва ъгъл за стрелба. Не. Единственият начин е да бъдат държани надалеч с пушечна стрелба.
Каза всичко това и аз нямаше как да не приема здравомислието в думите му. После слязохме до долния етаж. На яката врата беше добавил три дебели дъски. Бяха поставени хоризонтално. За да се махнат, беше нужно само да се вкарат отстрани в скалата в нарочно издълбани много дълбоки дупки. Откъм външната страна на фара Батис бе изобретил защита, която аз вече познавах.
— Катерят се като маймуни, невероятни са — каза с едва сдържано възхищение.