Любопитна е полиоргазмията на домашната любимка. Мога да проследя непрекъснатата възбуда, ускоряващите се спазми и кулминацията, увенчаваща делото. На всяка минута и половина, най-много, избухва ефервесценцията с вулканични писъци, дълги-предълги, поддържа удоволствието цели двайсет секунди и вместо да спадне, започва отново. Равнодушен, Батис я напада пак и пак, докато удоволствието приключи с някое неприлично междуметие.
28 януари
Менюто ни включва раци. В Европа никой не би ги ял. Бронята им е много дебела, а под нея — много тлъстина и малко месо. Но ние го приемаме с голямо удоволствие, няма как. В началото, колко съм наивен само, островът ме видя да подскачам смешно по подводните скали по брега. Раците лесно ми убягваха, като се криеха из процепите. Вълните се блъскаха в изпъкналостите на скалите с глух шум и пяната ме обливаше. Това бе повече опасно, отколкото забавно. Аз исках само да допринеса за запасите на фара, но студената вода скова зъбите ми. Отдавна не бях ругал толкова много. За щастие, Батис минаваше оттам и ми каза:
— Приличате на куца коза, колега.
Отправяше се към гората с брадва на рамо. Зад него вървеше домашната любимка. С едно изсвирване й даде някакво нареждане. Тя се плъзна между камъните като змия. Ловеше раците с обидна леснота. Също така изскубваше миди, така впити в камъка, че аз дори и не бих помислил да им посегна, защото бях сигурен, че ще ми трябват длето и чук. На нея й бяха достатъчни ноктите. Аз трябваше само да отворя кошницата. Понякога, преди да хвърли някой рак в кошницата, любимката изскубваше някоя щипка и я схрускваше цяла.
Моят принос към менюто на фара беше вид ядливи гъби, които открих в гората. Прилепваха към кората на дърветата, както мидите към скалите, и трябваше да ги изтръгвам с кама. Сигурно нямат кой знае каква хранителна стойност, но все едно, берях ги. Освен това мачках корените на някои горски растения, докато се превърнат във витаминозно пюре.
Понеже Батис е много мълчалив и угрижен, следният диалог заслужава да се отбележи:
— Откъде знаете, че тези треви не са лоши? — попита, загледан недоверчиво в сиропа, който се получи след смесването на пюрето с джин.
— Тревите, както и хората, не са нито добри, нито лоши — отговорих аз, след като отпих. — Те са ни познати или непознати, нищо повече.
— Светът е пълен с лоши хора, много лоши. Само един наивник може да вярва в човешката доброта.
— Това, че индивидите могат да бъдат по-добри или по-лоши по природа, е без значение. Въпросът е дали след като са заедно, обществото, което образуват, е добро или лошо. А глобалната стойност не зависи от наклонностите на човешкия характер. Представете си двама корабокрушенци, и двамата крайно зли. Поотделно могат да бъдат омразни. Но щом заедно изберат единственото възможно решение да се съюзят, за да построят едно по-добро място за живот, кой би се интересувал от личните им недостатъци?
Но не знам дали ме слушаше. Изгълта сместа и каза:
— В Австрия имаме шнапс. Харесва ми повече от джина.
Също така ловим риба. Много преди моето пристигане Каф беше строил цяла батарея от въдици на южния бряг върху едни скали, които се открояваха като малки полуостровчета, заобиколени с вода от трите страни. Противно на очакванията, нашият проблем не е оскъдицата при риболова, а свръхизобилието. Рибите по тези ширини са съвсем глупави, а може и да нямат никакъв опит с въдиците. Но са толкова големи и мощни, че могат да изтръгнат цялата пръчка. За да предотврати това, Батис ги е забил здраво в камъка, като колове. Изобретил е яка желязна тел с куки като пилешки крак, с три ченгела. И въпреки това периодически ни изчезва по някоя пръчка. На другия ден след изтръгването можем да я видим как се носи по течението. Тази загуба на материал буди у нас пристъп на ярост, който не можем да насочим срещу никого. Както и да е, би трябвало да признаем, че островът представлява едно затворено хранително стопанство. Провизиите, които донесох, допълват и разнообразяват менюто, но не зависим от тях.
29 януари
Относно моето ежедневие. На разсъмване напускам поста си на балкона. Освобождавам се от оръжието и се изтягам на дюшека, често направо с дрехите. Съзнанието ми изгасва като петролната лампа с едно духване и спя толкова, колкото ми е нужно по природа. Откакто съм на фара, не помня сънища.