Цяла нощ спорим като две деца.
2 февруари
Днес чудовищата цялата нощ пищяха в тъмнината, но без да ни нападнат, много любопитно. Опитвам се да разговарям с Батис за предишния ни живот в Европа, без успех.
Невъзможно е да се установи и най-малка близост с този мъж. Не отказва да разговаря, нито крие нещо. Но един най-обикновен и спокоен разговор просто не го интересува. Когато му разказвам за моя живот, кима с глава. Когато го питам за неговия, отговаря едносрично, винаги втренчен в мрака, заобикалящ фара. И така, докато се откажа. Нека си представим двама души, които спят в една и съща стая и говорят насън — това е най-точното описание на нашите диалози.
5 — 20 февруари
Нищо. Това нищо включва факта, че домашната любимка не пее — това е добре. Моите контакти с нея са по-малобройни. Или се съвкупява с Батис, или се занимава с най-прости неща, или ме избягва, защото помни първия ни контакт с паметта на бито куче.
Когато излиза от фара например, няма как да не ме срещне. Ускорява крачка и поддържа дистанция като врабче. Когато я гледам, понякога настръхвам. И от един поглед се вижда, че е четириръка, термостатична, далтонистка, злъчна и безволева. Но формите й са толкова антропоморфни и поведението й тъй човешко, че са нужни истински усилия, за да устои човек на съблазънта да започне разговор с нея. Докато не се сблъскаме с една кокоша интелигентност: не ни гледа, не ни слуша, не ни вижда, не ни чува. Живее на самотна орбита — тук има контакт с Батис.
22 февруари
Батис се е напил, нещо много рядко при него. Видях го пиян, в едната ръка бутилката джин, а в другата — пушката. Танцуваше като зулу върху гранита, където се издига фара. После изчезна към гората и не се върна чак до късно. Междувременно хванах любимката и я заведох до един ъгъл, въпреки че се съпротивляваше. Умряла от страх, не разбираше, че исках само да опипам черепа й. Главата е съвършена. Съвършено гладка, чисто сферична, без неравности. Дали е така, за да понася наляганията при огромните дълбини? Няма ги вдлъбнатините на престъпниците по рождение, нито изпъкналостите на преждевременните гении. Изненада за френопата: никакво особено развитие в париеталната или оксипиталната зона. Обемът е малко по-малък, отколкото при славянските жени и една шеста част по-удължен, отколкото при бретонската коза. Хващам я за бузите и я принуждавам да отвори уста. Няма сливици, на тяхно място се появява второ небце, което вероятно служи, за да предпазва от навлизане на вода. Страда от аносмия и не усеща миризмите. В замяна на това ушичките й могат да чуват звуци, които за мен са неуловими. Често изпада в унес, получава пристъпи на замайване, при които губи ориентация за сметка на неизвестни гласове, мелодии и призиви. Какво ли чувства? Невъзможно е да се познае. Ципи на ръцете и на краката, по-умерени на ширина и дължина, отколкото при мъжките екземпляри. Може да раздалечи пръстите на горните и долните крайници до ъгъл, непостижим за човешките същества. Предполагам, че това помага на чудовищата във водата, за да получат тласък при плуването. Събличам я с шамари, защото се съпротивлява. Тялото е с възхитителни пропорции. Момичетата в Европа щяха да се отчаят, ако можеха да видят фигурата й — разбира се, за да се представи в салоните, ще й трябват копринени ръкавици.
В качеството си на атмосферен специалист знам, че островчето се намира в една особена морска зона, заобиколена от топли течения. Това би обяснило много неща. Като се започне с изобилието на растителност на повърхността и забавянето на първите зимни снегове — които вече би трябвало да паднат, — до присъствието на тези зверове. Ако населяваха всички морета и океани, човечеството би имало исторически доказателства, а не просто легенди. Също така съм чел, че полярните риби разполагат с вещества в кръвта си, които предотвратяват замръзването. Предполагам, че в техния случай това обяснява синия цвят на кръвта. Как иначе би могло да се обясни, че сложни организми, които живеят в студени океани, нямат натрупани пластове тлъстини? Мраморна мускулатура, опъната кожа, изящно лакирана в саламандренозелено. Нека си представим горска нимфа в змийска кожа. Зърната на гърдите са черни и малки като копчета. Сложих молив под гърдите, но пада, сякаш невидима нишка ги дърпа нагоре. С тези ябълки Нютон би имал много проблеми, за да съчини теорията си. Тук не можем да минем, без да се позовем на френския източник, според който съвършените гърди трябва да се побират в чаша за шампанско. Мускулатурата на цялото тяло излъчва здраве и енергия, сбогом сутиени и корсети. Ханш на балерина и плосък, съвсем плосък корем. Седалище по-стегнато от гранита на острова. Кожа — еднаква по цялото тяло, докато при човеците често текстурата на бузите в сравнение с останалата част от кожата показва различия. При нея цялото е тънък слой, който покрива и най-малките пори. Нито следа от корени на косми под мишниците, по черепа или пубиса. Бедрата са едно стройно чудо и съответстват на ханша с точност, която никой скулптор не би могъл да възпроизведе. Що се отнася до лицето, египетски профил. Нос като игла, в контраст със сферичността на черепа и на очите. Челото се издига бавно, като лек, много лек склон, нито един римски бюст не може да се сравнява с него. Вратът, присъщ на стройни девойки, напомня ренесансови картини.