Чудовищата крещяха извън обсега на светлините, в мрака. Като лешояди, които спорят. После направиха един странен опит, но се разпръснаха, преди да стреляме. Цяла загадка. Най-лошото от всичко е липсата на логика при тях. Това ги прави непредвидими.
10 — 22 април
Разсъждавам върху онова, което ме доведе на острова. Търсех спокойствие в нищото. А вместо тишина, ми се представя един ад, претъпкан с чудовища. Какво би било правилното тълкувание според моя наставник? Мисля много за него. Колкото и да се питам и разпитвам, мога да установя единствено страховитата действителност, която подчинява всичко наоколо: чудовища, чудовища и още чудовища. Няма какво да се гледа, няма какво да се преценява, няма нищо.
23 — 24 април
Ужасяващи битки лице в лице. Изстрелите на месо пръскат вътрешности, сиво вещество и синя кръв по балкона. Две последователни нощи чудовищата се изкачиха толкова над коловете, че трябваше да ги отблъскваме с ритници, с ножове и с удари с брадва. При тези условия Батис показва най-дивата си природа. Когато са съвсем близо, когато ръце и крака нападат последните укрепления с коловете, Батис с боен вик захвърля пушката. Аз продължавам да стрелям за прикритие, една крачка назад, а той грабва харпуна с една ръка, брадвата с другата. Мушка с единия инструмент и сече с другия. Ранява, осакатява и убива с хаотична енергия, крайниците му се превръщат в мелница-убиец. Той е истински демон, отчаян северен викинг, пиратът Барбароса, всичко това и още нещо. Кара ме да настръхвам и не бих искал да го имам за враг. Това са действителни образи, изживявам ги, да, аз, днес и тук, но са изживени сякаш под влиянието на халюциногенно вещество и когато слънцето отново изгрява, изпитвам основателни съмнения относно своето душевно здраве. Нашият живот на фара не е правдоподобен; нашият живот на фара е най-абсурдната от всички епопеи. Липсва й смисъл.
Преглеждам записките си. Те никога не биха могли да възпроизведат отчаянието, което ме сломява. Всяко изкуство на разказа би било бледо отражение на бедствието, което се опитвам да организирам в думи. Няма да излезем живи оттук, това е сигурно. Не вярвам дори, че бихме могли да дочакаме първия сняг.
2 май
Усещам сянка на благодарност от страна на Батис. Без да го изказва ясно, без да се изпусне да каже някоя мила дума, разбира, че моето присъствие допринася за неговото оцеляване. Нападенията, които изтърпяваме, доверява ми той, превъзхождат всичко, което е преживял тук, на фара. За сам човек би било непосилно да се противопостави на тази маса насекоми, избягали от лудницата на преизподнята. Дори за него.
Но не можем да продължаваме така. Някой хубав ден тяхната численост ще надделее.
3, 4 и 5 май
Същото. Не мога да разбера Батис. Има голямо противоречие между опасностите, които ни заплашват, и неговите душевни състояния. Колкото по-отчаяни са нощите, толкова по-щастлив е той през деня. Някакъв вид бойна еуфория, стремеж към преизподнята. Не иска да разбере, че фарът не е рокада в шаха и че ако изгубим една-единствена от нощните партии, това ще означава нашият край.
6 май
През нощта. Един изстрел на Батис докосва ръката ми. Разкъсва ризата и ме ранява повърхностно. Но той стреля срещу едно чудовище, което ме преборваше, та няма как да не го оправдая и да не го хваля.
7, 8, 9, 10 и 11 май
Нападения по-ожесточени от всякога. Някои чудовища успяват да се изкачат по стената от противоположната страна на фара и ни атакуват отгоре, където коловете не са толкова нагъсто. Буквално падат върху нас. Стреляме последователно с цевта вертикално нагоре и после надолу, откъдето също напират. Сега употребяваме средно по петдесет куршума на нощ. Количеството на чудовищата надвишава всеки кошмар.
После — кисел спор с Батис. Обвинява ме, че не проявявам достатъчно старание да поправям укрепленията от пирони и стъкла. Отричам, извън себе си. Дори и само от скука, работя два пъти повече от него. Обиждаме се взаимно. Казвам му, че е примитивен и саможив любовник. Каф ограничава правата ми, нарича ме противен натрапник, никога не беше използвал тази дума. По-дълбоко от всякога сме в дупката.
12 май
Едно чудовище се вкопчва в крака на Батис. Застрелвам го незабавно, но изстрелът му отнася ботуша и половин показалец. Лекува си раната, без да си позволи и стон.