— Днес ще дойдат — казваше понякога Батис с вид на земеделец, предсказващ времето. Но винаги бъркаше. Просто се бяха изпарили. Сега ни показваха не толкова благоразумие, колкото презрение. Ако ги виждахме, беше случайно. Чувахме малки групи да се движат извън ограничения спектър на прожектора. Скърцаха върху нощния сняг или ни дебнеха мълчаливо, но никога нямаха за цел фара. Човек можеше да си помисли, че прекосяват земните тъмнини на острова, следвайки някакъв път, че се отправяха към някаква конкретна точка и най-пряката пътека минаваше през гората. Това беше всичко. Един ден изстреляхме сигнални ракети с различни цветове срещу гласовете с надеждата да ги привлечем. Не се получи.
Никога не бих повярвал, че един ден ще желая да ни нападнат шепа чудовища. А факт е, че тяхното отсъствие сега ме докарваше почти до криза. Един ден видях Батис седнал отвън на стол. Изкарах и аз един стол. Моят беше със счупен крак и липсата на равновесие ме накара да падна много смешно. Имахме малко столове и бих могъл да го поправя много лесно. Вместо това го натроших, удряйки го в стената на фара. Счупих краката, облегалката, а после скачах върху останките, докато не остана нищо, напомнящо мебел. Батис ме гледаше и отпиваше от бутилка ром. Не отвори уста.
Друг път за малко не убих любимката. Не си спомням защо и всъщност няма значение. Струва ми се, че пренасяше дърва за горене. Носеше три, изпусна едно. Когато понечи несръчно да го вдигне, изтърва другото. Наведе се вземе второто дърво и й падна третото. Тъпото изпълнение се повтаряше до безкрайност. Отидох при нея. „Вземи дървата“ — казвах й. Опитваше се и се проваляше. С отворена длан я заудрях по врата. „Вземай дървата!“ Трепереше от страх. Хванах я за врата. „Вземай дървата!“ Изпищя за помощ и това ме вбеси. Да, щях да я убия, ако не беше се появил Батис:
— Kollege, това е една нищо и никаква жабоглавка.
Беше не толкова проява на милосърдие, колкото заявление за собственост, нека бъдем наясно. Това, че аз я измъчвах, нарушаваше върховното право на Каф над любимката, нищо повече.
— Да, жабоглавка. Една. Това е проблемът — казах аз. И се отдалечих.
Моята фрустрация се дължеше на умствени процеси, за които не бях сигурен дали искам да ги осъзная. На първо място, един очевиден въпрос: бях вложил капитала на своя живот в подводното приключение, бях рискувал кожата си на португалския кораб. А по някаква неразбираема случайност моите рискове съвпаднаха с апатията на неприятеля. Това ме разстройваше дълбоко. След нашия набег се чувствах като добър буржоа, който очаква възнаграждение за усилията си. Нещо повече — вярвах или исках да вярвам, че едно повсеместно избиване ще разчисти опасностите веднъж завинаги. От друга страна, имаше безпокойство, което не бях способен да облека в думи: самите чудовища. Ръчичката на стъклото на скафандъра. Сексуалността на любимката. Денем нарушената душевна дисциплина ми представяше видения като при пушач на опиум. Батис беше пред мен, жужеше едносрични думи и аз му отговарях. Но не внимавах. Пространството, което ни разделяше, се изпълваше с димни видения.
Виждах ръчичката под водата. Пръстчетата, които докосваха стъклото, толкова сигурни, толкова невинни. Виждах тялото на любимката. Виждах извивките му и споменът за това ме нападаше, сякаш въздухът беше екран. Всички аспекти на тази похот. Всичко тъй диво и същевременно лесно.
Най-голямото противоречие бе, че колкото по-голямо удоволствие получавах от нея, толкова повече я мразех. Тя бе представител на вида си и фактът, че те ми всяваха неизразим ужас, а тя доставяше неописуемо удоволствие, може би обясняваше нервните кризи, които получавах. „Мисли, мисли — казвах си и се удрях по челото с юмрук, — мисли, мисли.“ Но за мен да мисля не бе синоним на „разсъждавам“, а само на „планирам“. Действието изместваше разсъждението; когато се опитвах да обмислям нещата, мозъкът ми се противопоставяше, скърцаше като ръждясали панти. Бяхме се разположили в нападателното поле и не исках да го напускам.
— Батис — казах му един ден, — нека не ни напуска дързостта. Да им предложим нещо, да ги подмамим. Бихме могли да оставим вратата отворена.