Той каза:
— Каквото и да е станало, то е било, преди детето да се роди.
— Хронологически може би. Но не и психологически.
Той ме измери с дълъг и втренчен поглед. В десния ъгъл на окото му се появи нещо като искрица влага. Той мигна и я разнесе.
— Наистина, много неловко е. Аз работя там…
— Добре — рекох аз. — Не искам да ви поставям в неудобно положение. Но, моля ви, предайте, че някой трябва да говори с мен колкото е възможно по-скоро.
Провлачвайки крака, Мелиса бавно тръгна из коридора. Сладкиша го нямаше. Дъчи я погледна строго, но в същото време и странно нежно.
— Наистина искам да дойде утре в пет — казах.
Той кимна, приближи се още с една крачка, така че почти ме докосна, и прошепна в ухото ми:
— Тя произнася Микокси, но името на проклетия злодей е Маклоски. Джоел Маклоски.
Снишаваше и протягаше глава като костенурка от черупката си. Очакваше някаква реакция… Очакваше да знам нещо…
— Това нищо не ми говори — казах.
Главата се дръпна.
— Преди десет години в Лос Анджелис ли живеехте, докторе?
Кимнах.
— Вестниците писаха.
— Тогава съм следвал. И съм си чел само букварите.
— Март 1969-а — каза той. — Трети март. — Лицето му доби болезнено изражение. — Това е… Това е всичко, което мога да ви кажа в момента, докторе. Може би някой друг път.
— Добре — съгласих се аз. — Утре ще се видим.
— Пет часа. — Той изпусна дълга въздишка и като че ли дойде на себе си. Подръпвайки реверите си, се прокашля. — Но да се върнем към настоящето. Вярвам, че днес всичко е минало по план.
— Всичко мина чудесно.
Мелиса приближаваше към нас. Бялото сатенено коланче се бе разхлабило и висеше на едната гайка, влачейки се по пода. Дъчи се спусна към нея и го завърза, изтупа трохите от роклята, стисна я за раменете и й каза да се поизправи — „превит гръбнак просто не отива на млада госпожица“.
Тя му се усмихна.
Хванали се за ръце, двамата излязоха от сградата.
Няколко минути по-късно приех друг пациент и за следващите четиридесет и пет минути успях да изхвърля челото и пиколата от главата си. Излизайки от кабинета в седем, се качих в колата и след пет минути бях в библиотеката на Бевърли Хилс. Читалнята бе претъпкана от пенсионери, проверяващи последните данни от борсата, и тийнейджъри, пишещи домашните си или поне преструвайки се, че го правят. В седем и петнадесет вече бях седнал пред микрофилмовата машина с лентата на мартенската периодика на „Таймс“ от 1969 година. В екранчето се появи 4 март. Това, което търсех, беше в горното ляво каре.
(Холивуд) В спокойния квартал над Холивуд Булевард, в ранните часове на деня, се разигра грозна сцена на нападение над бивш фотомодел (понастоящем подписала договор с „Апекс Моушън Пикчър Студиос“), от която съседите останаха като зашеметени от ужас, питайки се защо.
Реджайна Мари Падък, 23-годишна, живееща на Бийчууд Драйв, 2103, апартамент 2, била събудена от входния звънец в дома си в 4:30 сутринта от мъж, твърдящ, че е куриер на Уестърн Юниън.
Когато отворила вратата, мъжът размахал бутилка и плиснал съдържанието й в лицето на жената. Тя паднала с писъци на пода и нападателят, описан като чернокож, метър и седемдесет и пет — метър и осемдесет и пет висок, тежащ 80–100 килограма, избягал.
Жертвата била откарана в холивудската Презвитерианска болница, където била приета на лечение с лицеви изгаряния трета степен. Говорител на болницата описа положението й като „сериозно, но стабилно. Опасност за живота й няма, но болката е голяма, тъй като е претърпяла сериозни изгаряния на тъканта на лявата част на лицето. Чудо е, че очите изобщо не са пострадали“. Говорител на „Апекс“ каза, че от студиото „изразяват дълбоката си загриженост и са потресени от жестокото и с нищо непровокирано нападение върху талантливата Джина Принс (артистичен псевдоним на госпожица Падък). Ще направим всичко възможно и ще сътрудничим на полицията за бързото залавяне на извършителя на това ужасно престъпление“.
Жертвата е родена през 1946 година в Денвър, Колорадо, преместила се да живее в Лос Анджелис на деветнадесет години, била наета като фотомодел и манекен от престижната агенция „Флакс“ и бързо напреднала до „Глеймър“ и „Вог“. След като напуска „Флакс“, тя отива във вече фалиралата агенция „Бел Вю“, напуска работата на фотомодел и подписва договор с агенция „Уилям Морис“, която й осигурява договор като актриса към „Апекс“.