Запитан дали мотивът за нападението е отмъщение, полицейският шеф Доненмийстър каза: „Не искаме да коментираме, докато заподозреният не бъде надлежно разпитан, както е по закона“.
Госпожица Принс продължава да се възстановява в холивудската Презвитерианска болница, където се готви да се подложи на сериозна хирургическа операция за възстановяване на лицето.
Към тази статия също имаше снимка — дребен, мургав и строен мъж, воден от двама полицаи, между които изглеждаше като джудже. Бе облечен със спортно сако, панталон и отворена на гърдите риза. Главата му бе наведена надолу и въздългата му коса закриваше горната половина на лицето му. Това, което се виждаше от долната половина, бе ъгловато и мрачно лице, напомнящо с нещо Джеймс Дийн и нуждаещо се от бръснач.
Отне ми още известно време, докато проследя случая до приключването му. Екстрадирането на Маклоски от щата Невада и подвеждането му под отговорност от щата Калифорния, съгласието на Мелвин Финдли да се признае за виновен и да свидетелства срещу Маклоски в замяна на присъда за обикновено нападение, обвинението на Маклоски в опит за предумишлено убийство. Следваха процедурите по подвеждане под отговорност, а след това тримесечен застой до делото.
Самото дело бе протекло доста бързо. Прокурорът раздал на съдебните заседатели подбрани фотоси от рекламните снимки на Джина Принс, последвани от други снимки, в едър план, на обезобразеното й лице, заснети в спешното отделение на болницата. Кратка поява на жертвата — бинтована и хълцаща. Медицински експерти, свидетелстващи, че лицето й ще остане с белези за цял живот.
Мелвин Финдли дал показания, че Маклоски го наел да съсипе лицето на (нецензурна дума) и да го направи така, че да не става за никакъв (нецензурна дума), а ако случайно умре, пак няма да му дреме на (нецензурна дума).
Обвинението извадило и записано на касета признание, което защитата се опитала безуспешно да оспори. Касетата била пусната на открито заседание на съда — със сълзлив глас Маклоски си признал, че е наел Финдли да осакати Джина Принс, но отказал да каже защо.
Защитата не оспорвала фактите, но направила опит да изкара обвиняемия невменяем, на което попречило отказването на Маклоски да разговаря с подковани от защитата психиатри. Затова пък психиатърът на обвинението дал показания, че е наблюдавал Маклоски в затвора и че го „намира за необщителен и потиснат, но с ясен ум и никакви умствени заболявания“. На съдебните заседатели им трябвали само два часа, за да произнесат присъда „виновен по всички обвинения“.
В деня на обявяването на присъдата съдията държал реч, в която нарекъл Маклоски „отявлено чудовище, един от най-презрените обвиняеми, с които съм имал неудоволствието да се сблъскам през цялата ми двайсетгодишна практика на съдийското кресло“, и произнесъл една комбинация от присъди, чийто сбор дал двадесет и три години в „Сан Куентин“. Всички изглеждали доволни. Дори и Маклоски, който уволнил адвокатите си и отказал да обжалва.
След процеса журналистите се опитали да интервюират съдебните заседатели. Те обаче се посъветвали и помолили старши съдебния заседател да говори вместо тях.
„Може да се постигне само далечно подобие на справедливост“, каза Джейкъб П. Дъчи (46), заместник-директор на един от клоновете на „Дикинсън Индъстриз“, Пасадина. „Животът на тази млада дама никога повече няма да е същият. Всички ние обаче се погрижихме Маклоски да заплати с най-жестоката мярка, предвидена от закона.“
Микокси с киселина.
Двадесет и три години в „Сан Куентин“.
Доброто поведение може да намали тази присъда наполовина. Едно по-късно обжалване би могло да свали още повече. Което означаваше, че освобождаването на Маклоски е неизбежно, ако вече не е факт.
Без съмнение Дъчи би трябвало да знае точната дата на освобождаването — той е от този тип хора, които биха следили такива неща отблизо. Питах се как ли той и майката са обяснили всичко това на Мелиса.