— Говоря сериозно, Ричард.
Устата му се затвори и известно време остана в това положение. Седях, вперил поглед право в очите му, а той се почеса по лактите и коленете, след което каза:
— Ти наистина говориш сериозно.
— Много сериозно.
— Това нищо общо ли няма с колекционирането?
— На какво?
— На пари. Тя ми каза, че заемала много пари от сестра си, не ги връщала и мъжът й се вкиснал. Бил някакъв финансов тип.
— Господин Робинс е адвокат — казах аз. — Той и жена му наистина се притесняват за дълга на Кати. Но проблемът вече не е в това. От твърде дълго време я няма, Ричард.
Той потърка лактите си още малко и каза:
— Когато дойде и каза, че търсиш Кати, помислих си, че е свързано с колекционирането.
— Е, сега вече знаеш, че не е така. Сестра й, независимо от несъответствието във възгледите, се безпокои за нея, а и аз също. Повече от това не мога да ти кажа, мога само да добавя, че господин Стърджис дава пълно предимство на този случай.
Той си развърза опашката и косата се разсипа по раменете му. Бе гъста и блестяща като на момиче от реклама за шампоан и той я разтърси. Когато спря и вдигна поглед, няколко косъма бяха влезли в устата му. Той ги задъвка замислено.
— Само искаш да хвърлиш един поглед, а? — попита той накрая, отмахвайки косата от устните си.
— Точно така, Ричард. Ти няма да ме изпускаш от поглед.
— Добре — отвърна той. — Защо не? В най-лошия случай тя може да разбере и да се вкисне и тогава ще й кажа да си потърси по-евтино място.
Той стана, протегна се и отново разтърси глава. Когато се изправих, ме спря:
— Стой тука, Фил.
Още един курс до кухнята. Върна се твърде скоро, за да е ходил някъде далеч, понесъл бележник, подвързан с оранжев плат.
— Тя ти го е оставила? — учудих се аз.
— Аха. Забрави да си го вземе, когато ми го даде да го прочета. Когато разбрах, че го е забравила, поисках да й го върна, но тя вече бе забила нанякъде и аз го прибрах. После, като се върна, забрави да си го поиска. Аз също бях забравил за него. Щом го забравя, значи не е толкова важен за нея, нали? Точно това ще й кажа, ако се разписка.
Той отново седна на табуретката, отвори бележника и запрелиства страниците. Наслаждавайки се на съкровището си, преди да ми го подаде, точно както бе направил и с пощата.
— Ето ти го. Не е необходимо да бързаш, Фил.
Разгърнах бележника. Състоеше се от около четиридесетина страници. На всяка страница бяха залепени изрезки от вестници с името на Кати Мориарти под всяка от тях. В предната корица имаше джобче. Пъхнах ръка в него. Празно.
Статиите бяха подредени в хронологичен ред. Първите няколко, датиращи отпреди петнадесет години, бяха от Дейли Колегиън, Кал Стейт Фресно. Три-четири, покриващи период от седем години, бяха от Фресно Бий. Следваха статии от Масачузетс Юниън Лийдър и Бостън Глоуб. Според посочените дати Кати Мориарти бе работила във всеки от новоанглийските вестници само по една година.
Започнах да преглеждам съдържанието от самото начало. В по-голямата си част това бяха работи от най-общ интерес — срещи на градската управа, творчески портрети. Страстта на Мориарти към разследването не си личеше преди времето, когато е започнала работа в Глоуб — серия от статии за замърсяването на бостънското пристанище и едно експозе, свързано с проява на жестокост към животните в една фармакологична фирма, което май не беше стигнало доникъде. Последната изрезка бе преглед в Hartford Courant of the Bad Earth, свързана с нейната книга за пестицидите. Добри отзиви за ентусиазма й, но недотам ласкави за слаб документализъм.
Проверих и задната корица. Оттам изпаднаха няколко сгънати, но незалепени изрезки. Скидмор си гледаше краката и нищо не забеляза. Разгърнах останалите и започнах да чета.
Пет есета, с дати от миналата година, публикувани във вестник на име „Гала Банър“ с подзаглавие „Месечник на Съюза на гейовете и лесбийките срещу дискриминацията, Кеймбридж, Масачузетс“.
Името променено на Кейт Мориарти. На длъжност зам. редактор.
Есетата преливаха от гняв — мъжка доминация навсякъде, чумата СПИН, пенисът като оръжие. Към тях с кламер бе прикрепена още една изрезка.
Скидмор отново се прозина.
— Свършваш ли вече?
— Секунда само.
Прочетох изрезката. Пак от Глоуб, отпреди три години. Отдолу не пишеше Мориарти. Изобщо не пишеше нищо.