— Може би нещо проблесна в погледа му… Не знам, трудно е да се каже. Състоянието му е такова, че не реагира на нищо.
— Освен ако не играе.
Майло сви рамене, вдигна чашата, надникна в нея и отново я остави.
— Дон — подвикна той от мястото си, — да ти помогна с нещо?
От сепарето никаква реакция. След това последва дълго и бавно поклащане на главата.
— Това е — каза Майло, отново снижавайки глас. — Успя ли да отскочиш до Западен Холивуд?
— Да, да излезем да поговорим навън.
Двамата излязохме на паркинга.
Попитах го:
— Твоят наблюдател в момента тук ли е?
— Професионална тайна — усмихна се той. После: — В момента не, но това няма значение, повярвай ми.
Разказах му какво бях научил за Кати Мориарти и Ийлин Уагнър.
— Окей — каза той, — версията ти „Габни“ изглежда по-добре този път. Вероятно нещо са сгазили лука в Бостън, хванали са ги и те са дошли насам, да го погазят още малко.
— Но тук има и нещо повече — отвърнах. — Ийлин Уагнър е онази лекарка, която ме насочи към Джина. Няколко години по-късно тя умира в Бостън, Габни напускат Бостън и малко след това те започват да лекуват Джина.
— Нещо от изрезките на Мориарти да подсказва, че смъртта на Уагнър не е самоубийство?
Подадох му изрезката.
Той я прочете и каза:
— От това не личи особено, че някой се е канел да се рови в този случай.
— Да — отвърнах аз, — но тук има някаква връзка, нещо, което Мориарти си е помислила, че е уловила. Уагнър е специализирала психология в Харвард, когато Габни са били още там. Може да е контактувала с тях по някакъв начин. Кати Мориарти се е интересувала и от тримата. А и тримата са познавали Джина.
— Когато се видяхте с Уагнър, нещо странно у нея не ти ли направи впечатление?
— Не — отговорих. — Не че съм седнал да я анализирам. Това беше един десетминутен разговор преди единадесет години.
— Значи нямаш причина да поставяш етичността й под въпрос?
— Никаква. Защо?
— Просто се чудех — отвърна той. — Ако е била етична, не би казала на никого за Джина, нали? Дори и на колега.
— Това е вярно.
— Тогава по какъв начин Габни са разбрали за Джина от нея?
— Може би не е станало така. Но след като научила, че Габни се занимават с лечение на болни от фобии, Уагнър им е разказала за случая на Джина, без да споменава имена. Медицински консулт — в това няма нищо неетично.
— На богати, болни от фобии — вметна Майло.
— Живеела като принцеса в замък — продължих. — Уагнър използва точно тези думи. Бе силно впечатлена от богатството на Джина. Може да го е споделила с някого от двамата Габни, а може и с двамата. И когато за Габни е настанало време да потърсят по-тучна паша, те са се сетили какво им е казала Уагнър и са тръгнали за Сан Лабрадор. Там са се заели с Джина, защото Мелиса им се обажда.
— Съвпадение?
— Това е наистина малко градче, Майло. Но това пак не обяснява защо Кати Мориарти държи изрезката за самоубийството на Уагнър в бележника си.
— Може би Уагнър е била един от информаторите на Мориарти. За простъпките на Габни.
— И вероятно Уагнър е умряла именно затова.
— Ооп! Голям скок направи — възкликна той. — Но виж какво ще ти кажа. Като се върна, ще се захванем с това. Ще накарам Сузи да се захване — каква мацка! Ако Габни са щипали от имуществото на Джина, именно тя е тази, която ще го разбере. Би могла да започне от Касът. Ако в това има нещо незаконно, тя ще им скочи като ястреб на пиле.
— Като се върнеш откъде? — попитах го аз.
— От Сакраменто. Сузи ми даде задача да отида дотам. Изглежда, адвокатът Даус е имал някакви проблеми с Адвокатската колегия, но те пък не искат да говорят по телефона, пък дори и лично да отиде човек, трябва да им покаже съответните документи за свободен достъп. Имам резервация за полета в шест и десет от Бърбанк. Утре сутринта тя ще ми изпрати по факса всички необходими документи. В един часа трябва да се срещна за разговор с един банкер, а в три и половина ще си свърша работата в колегията. А след това, както тя ме уверява, имало още точки за изпълнение.
— Доста сбит график.
— Дамата не обича хлабавите неща. Нещо друго?
— Да — отвърнах. — Бетъл беше ли там, когато Чикъринг каза на Рамп за Маклоски?
— Да, беше при нас и тъкмо наливаше кафето. Защо?