— Така е — отвърна той. — Все те ми се въртят в главата. Но не ние сме писали сценария. Ние само гледаме филма.
Болката в изражението му не отмина.
Продължих с предположенията:
— Ами ако Ноел е сгазил Маклоски? Най-напред за него си помислих, когато чух, че оръжието е било кола. Колите са негова слабост и той има достъп до всичките коли на Джина. Не мислиш ли, че трябва да отворим всичките ония гаражи и да проверим дали някоя от класическите антики не е чукната отпред?
— Само ще си загубим времето — отвърна той. — Не би използвал някоя от тях. Много очебийно щеше да е.
— Да, но никой от Асуза не е видял ролса на Джина на път за язовира.
— Не е вярно. Ние просто не знаем. Шерифът го записа като нещастен случай. Никой не е тръгнал да разпитва от врата на врата.
— Добре — казах. — Значи Ноел е използвал някое возило за всекидневна работа. Едно време имаха такова. Когато още лекувах Мелиса. Стар „Кадилак Флийтууд“, модел 62-ра. Викаше му таратайката. Няма начин да нямат такава и сега — не можеш да ходиш да купуваш зеленчуци за кухнята с ролс-ройс. Скрита е някъде в имението или в някой от гаражите. А може би Маклоски е бил прегазен с открадната кола… Ноел знае как да дава жиците на късо, за да запали.
— Ти се мяташ от твърде вярно, за да е хубаво, до младежки лудории.
— Както ти сам казваш, нещата се променят.
Той се извърна към бара.
— Едипова каша — каза той. — Образцовото американско момче сгазва баща си. Колко психотерапия е необходима, за да оправиш такъв случай?
Не отговорих.
Откъм сепарето Рамп хъркаше и се давеше. Главата му се вдигна, после клюмна надолу и се килна встрани.
Майло продължи:
— Няма да е зле да го накараме да поизтрезнее малко и да видим какво можем да изцедим още от него. Няма да е зле и да изчакаме да видим дали старата Бетъл ще се върне. — Той погледна часовника си. — Трябва да поемам за летището. Стои ли ти се малко тук? Ще се свържа с теб веднага след като се настаня — да кажем, малко преди девет.
— А твоят наблюдател? Той не може ли да поеме ситуацията тук?
— Не. Той не бива да се показва. Това е част от сделката.
— Антисоциално?
— Нещо такова.
— Добре — отвърнах. — И без това смятах да си поиграя малко с телефона и да проверя още някои неща в Бостън. Какво да правя, ако Бетъл се върне?
— Задръж я тук. Опитай се да измъкнеш от нея каквото успееш.
— Каква техника да използвам?
Той се изхлузи от табуретката, повдигна панталоните си, закопча си сакото и ме тупна по рамото.
— Чар, докторски похвати, опашати лъжи — което от тях ти харесва най-много.
34.
Рамп заспа дълбоко. Събрах бутилката и чашите от масата, сложих ги в мивката зад бара и намалих осветлението, така че да не свети толкова остро. Едно обаждане до агенцията за телефонни услуги ми даде да разбера, че съобщения от Бостън няма — само няколко телефона по работа, с които се оправих за около половин час.
В четири и половина телефонът иззвъня — някой искаше да разбере кога ще отварят „Халбата“. Казах: „Колкото е възможно по-скоро“ и затворих, чувствайки се като бюрократ. През целия следващ час разочаровах сума хора, искащи да си направят резервации за вечеря.
Към пет и половина ми стана хладно и регулирах термостата на климатика. Свалих покривката от една маса и я метнах върху Рамп. Той продължаваше да спи. Бягство от действителността. Също като Мелиса, само че никой от двамата не би го забелязал.
В пет и четиридесет влязох в кухнята и си направих сандвич с ростбиф. Кафето в кафеварката бе студено, затова спрях избора си на кутия кола. Пренесох всичко на бара и започнах да ям, гледайки как Рамп спи, след което позвъних в къщата, която той по-рано наричаше свой дом.
Отговори Мадлен. Попитах дали Сюзън Лафамилия е още там.
— Oui. Един момент.
Секунда по-късно чух гласа на адвокатката:
— Здравейте, доктор Делауер. Какво става?
— Как е Мелиса?
— Точно това исках да ви питам и аз.
— Искам да кажа, как е в момента?
— Накарах я да хапне малко и си мисля, че това е добър знак. Какво можете да ми кажете за състоянието на психиката й?
— В какъв смисъл?
— Умствена стабилност. В случай като нейния нещата понякога може да загрубеят. Мислите ли, че може да застане пред съда, без да се пречупи?