— Повторете буква по буква, моля.
Направих го.
— Изчакайте малко.
Мина цяла минута. После още три. Рамп като че ли започна да се събужда. С велико усилие успя да се изправи в седнало положение, избърса лицето с ръкава на ризата си, примигна, огледа се и впери поглед в мен.
Никаква реакция, че ме е познал. Затваряйки очи, той придърпа покривката върху раменете си и отново легна.
Сет най-сетне се обади.
— Алекс?
— Здрасти, Сет. Съжалявам, че те безпокоя на вечеря.
— Улучи времето без грешка — тъкмо се канят да поднесат второто. Не можах да науча кой знае колко за Габни, освен че заминаването им оттук не било съвсем доброволно. Така че вероятно наистина е имало нещо гнило, но не можах да разбера какво точно.
— Помолени ли са били да напуснат Харвард?
— Неофициално. Доколкото разбрах, не е имало никакви официални процедури. Хората, с които говорих, не пожелаха да се впускат в подробности. Накрая ми стана ясно, че всичко е станало по взаимно съгласие. Отказали се от заеманите длъжности и се махнали, а който знае нещо повече по това, не иска да се разпростира. А какво точно е това нещо, не знам.
— А да си разбрал какъв тип клиенти са лекували?
— С фобии. И това е всичко. Съжалявам.
— Много съм ти благодарен, че опита.
— Все пак прегледах Сайк Абстракт и Медлайн, за да разбера горе-долу с какво са се занимавали. Оказа се, че не е кой знае какво. Тя не е публикувала абсолютно нищо. Допреди четири години Лио е бълвал публикация след публикация. После изведнъж всичко спира. Никакви експерименти, никакви клинични изследвания, само няколко есета — слаба работа. От оня вид, дето ги използват, колкото да запълнят мястото. И никога е нямало да му ги публикуват, ако не се е казвал Лио Габни.
— Есета на каква тема?
— Философски разсъждения за свободната воля, колко е важно да поемаш лична отговорност. Въодушевени атаки срещу детерминизма — как всяко поведение можело да бъде променено, стига правилно да се идентифицират съответните дразнители и да се подсилят. И тъй нататък, и тъй нататък.
— Не е кой знае какво.
— Не е — отвърна той. — Може би се дължи на възрастта.
— Кое?
— Това да се прехвърлиш на философски релси и да изоставиш истинската наука. Виждал съм и други типове да преминават през това, като ги хване критическата. Казал съм на студентите ми, че ако усетят аз да бия натам, да ме изкарат някъде навън и да ме застрелят.
Разменихме си още няколко шеги и любезности и си казахме довиждане. Затворих и набрах „Гала Банър“. Телефонен секретар ме информира, че офисът на вестника е затворен. Сигнал за оставяне на съобщения нямаше. Набрах бостънските „Справки“ и се опитах да намеря номера на редакторката Бриджит Макуилямс. В телефонния указател имаше Б. Л. Макуилямс с адрес в Сидър, на Роксбъри, но гласът, който отговори, беше мъжки, сънлив, с лек карибски акцент и със сигурност нямаше нищо общо с жена на име Бриджит.
В шест и четиридесет станаха два часа, откакто бях останал сам в ресторанта, а вече ми се струваше, че го мразя. Зад бара намерих топче хартия за писане и едно радио. ККГО не предаваха вече джаз, затова се задоволих с рок балади.
Седем часът. Няколко листа с драсканици. Все още никаква следа нито от Бетъл, нито от Ноел, Реших да стоя тук, докато Майло стигне до Сакраменто, после да му се обадя и да го помоля да ме освободи. Да си отида вкъщи, да се погрижа за хайвера си, дори може би да се обадя на Робин… Отново се обадих в службата и оставих съобщение за Майло, в случай че позвъни, докато ме няма.
Операторката прилежно го записа, после каза:
— Има едно съобщение и за вас, докторе.
— От кого?
— От някоя си Сали Етъридж.
— Каза ли за какво става въпрос?
— Има само име и телефон. Междуградско обаждане. С код 617. Къде беше това — Бостън?
— Да — отвърнах. — Продиктувайте ми номера.
Отговори женски глас.
— К’во?
Чуваше се музика. Изключих си радиото. Музиката оттатък се чу по-ясно — ритъм енд блус. Май Джеймс Браун.
— Сали Етъридж?
— На телефона.
— Обажда се доктор Алекс Делауер от Лос Анджелис.
Мълчание.
— Чудех се дали ще ми се обадите. — Пресипнал глас с южен акцент.
— Какво мога да направя за вас?
— Молещата страна не съм аз.