Първият стол бе празен. На втория имаше жена, облечена в болничен халат и прикована към него в глезените, китките, кръста и гърдите с помощта на широки кожени колани. От главата й бяха обръснати цели парчета коса, образуващи нещо като грубо шахматно поле. Към белите петна в скалпа бяха прикрепени електроди. Същото бе с китките и вътрешната страна на бедрата. От всеки от тях излизаха жици и се вливаха в централен оранжев кабел, виещ се през целия под и влизащ в сив метален шкаф, висок колкото хладилник и два пъти по-широк. Лицевата страна на шкафа бе осеяна с датчици, циферблати и измервателни уреди. Стрелките на някои от тях потрепваха.
Точно пред жената на стола имаше стойка с огромен телевизионен екран. В момента на екрана се виждаше женска гръд в едър план — зърното бе колкото ябълка. Изображението се смени — лице в едър план. После част от гениталии. Отново зърното.
До телевизора бе застанал мъж, държащ в едната ръка черно дистанционно управление, а в другата — сиво и по-голямо. Дъвчеше дъвка. Очите му блестяха тържествуващо, но триумфът в тях угасна, като ме видя.
Жената на стола беше Урсула Кънингам-Габни. Очите й бяха подути, насълзени и изпълнени с ужас, а около устата й бе вързана кърпа.
Мъжът бе някъде към шейсетте, с бухнала бяла коса и малко, кръгло лице. Над дънките си бе облякъл черно горнище на анцуг, а на краката му се мъдреха черни работни ботуши, по които имаше засъхнала кал. Очите му се разшириха от изненада и той примигна.
Жената се опита да изкрещи иззад превръзката, но се получи само слаб и заглушен стон.
Той изобщо не я погледна.
Тръгнах към него.
Мъжът поклати глава и натисна някакво копче на сивото дистанционно. Високочестотният звук, който бях чул отвън, изпълни стаята, чу се писък като от заклана птица и стрелката на един от уредите подскочи надясно. Тялото на Урсула се подметна нагоре и се забъхти в коланите, а пръстът на мъжа не мръдна от копчето. Той като че ли изобщо не я виждаше — беше вперил поглед в мен и бавно отстъпваше назад.
Главата ми се замая от ужасиите пред погледа ми. Изчаквайки съзнанието ми да се проясни, отново пристъпих напред.
Басовият глас на Габни веднага прозвуча:
— Спри, проклет да си!
И веднага след това натисна друго копче. Високият звук се превърна в писък и още една стрелка рязко отскочи надясно. В стаята замириса на препечен хляб. Урсула изръмжа зад превръзката си и започна неистово да се тресе. Пръстите на ръцете и краката конвулсивно се извиха като нокти на граблива птица. Тялото й се огъна като лък, без изобщо да се допира до стола — само коланите като че ли я задържаха да не хвръкне нагоре. Вените по шията й изпъкнаха като въжета, челюстите й се отвориха пряко волята й и превръзката отлетя, последвана от беззвучен писък. Тялото й бе натегнато като тетива, кожата бе сребристобяла, с изключение на устните, които бяха станали синкави.
С усилие потиснах надигналата се ярост и паника. Габни се бе отдалечил още от мен, полускрит зад големия сив шкаф, все още залепил пръст на копчето.
Тръгнах към бръснарския стол.
Габни вдигна пръст от копчето, колкото да каже:
— Давай, давай. Плътта е чудесен проводник. Тъкмо ще вдигна напрежението и ще ви опека и двамата.
Замрях на място. Урсула се бе тръшнала обратно на стола като чувал с картофи. От широко отворената й уста излизаха задъхани, шипящи звуци. Тя разтърси глава наляво и надясно, пръскайки капки пот, гърдите й трескаво се вдигаха и спадаха, от подутите й синкави устни се носеха тежки, гърлени хрипове. Краката й се успокоиха последни и застинаха, леко раздалечени един от друг. Електродите между тях бяха закрепени на нещо като марля.
Рязко извърнах глава и потърсих Габни с поглед.
Гласът му долетя иззад сивия шкаф:
— Седни! Малко по-нататък! Още… така е добре. Искам да виждам ръцете ти. Точно така.
Той се показа, по-блед отпреди, подпрял се на лакът в нещо блестящо и хромирано. После хвърли кос поглед към гигантската гърда.
Питайки се дали няма помощници, аз се обадих:
— Ама че голямо предприятие! Сам човек едва ли може да се оправи.
— Не ми говори така снизходително, нахално лайно такова. Всичко може да се оправи, докато правилните променливи са под контрол. Не, недей мърда, защото ще се наложи отново да проявя враждебност.
— Убеди ме — отвърнах.
Пръстите му висяха над копчетата на сивото дистанционно, но не ги докосваха.