Да не искате да кажете, че е реагирала враждебно на посещението на доктор Уагнър?
Нека просто кажем, че й беше трудно.
По-лесно ли ще й бъде, ако терапевтът е жена?
Не! Съвсем не! Изобщо не става въпрос за това.
Джина и Ийлин…
Тръпките — склонностите — с които всяка от тях се е борила толкова дълго. Непреодолимата страст, с която Джина е трябвало да се справи, като се омъжи за физически осакатен от природата мъж, призван да играе ролята на баща. И за втори път — избирайки бисексуален мъж със своя собствена тайна, стар приятел, към когото би могла да се обърне за подкрепа и взаимно разбиране и с когото да поддържа имиджа на щастлив семеен живот.
Отделни спални.
Ийлин… мъчеща се да се справи със самообвиненията си, измъчващи я след Съсекс Нол, като изоставя работата си, напуска града и хуква по света да раздава на хората добро, неспособна да се защити сама. Отдавайки се цялата на спасяването на животи, като в същото време обявява война на болката у себе си. Изгубвайки много битки и избирайки нова стратегия, такава, каквато много светли умове преди нея често са избирали — науката за съзнанието.
Детска психиатрия. Защото нека все пак всичко започне от самото начало.
Харвард. Защото нека все пак да се научим от най-добрите.
Харвард и една нова любов. Електротехничка, която няма никакво търпение за разголване на душата.
След това гравитиране в помощ на Урсула. Лукавите богове сигурно са се кискали от възторг.
Накъсани сеанси.
Изповеди.
Болка, страст и смут — ето някой, който слуша внимателно всички онези неща, за които Сали Етъридж изобщо не иска да чуе.
Урсула е чула. И самата тя се е обърнала.
Скрила го е, играейки ролята на доктор.
Един поведенчески кошмар се превръща в действителност. Лукавите богове сигурно ликуват.
Провал в лечението. От най-лош вид.
Бай, бай, Бостън.
Време за смяна на обстановката.
Калифорния, в търсене на принцесата…
В търсене на идея за принцесата. Богаташи, страдащи от фобии, на които Урсула знае, че може да помогне.
Играейки ролята на доктор.
Такса за услугата. Голяма такса.
Всичко е наред.
После едно дете се обажда по телефона. И пак…
— Възможности — поде отново Габни. — Да, в общи линии така се изрази. Добро бизнес решение. Лично аз предпочитах Флорида, по-евтино е, а и климатът е адски добър. Но тя настояваше за Калифорния и без да знам за какво всъщност става въпрос, се съгласих. И винаги когато се съгласявам, нещата тръгват наопаки.
Той хвърли поглед към Джина с изкривено от гняв лице — изгарящата и разтърсваща ярост на човек, комуто са попречили да притежава това, за което е готов да умре.
Заради друга жена.
Най-ужасното оскърбление към онова слабичко нещо, известно под името „мъжественост“.
Изведнъж разбрах, че Маклоски също е бил оскърбен.
Отритнат заради друга жена.
Каква мръсна шега.
Лоша шега. Забила се в размекнатия му от дрогата мозък като нажежен скалпел.
Оскърблението набира сила като вулкан. Прословутата му нетърпимост към хомосексуализма…
Намирайки отдушник за задушаващата го омраза чрез отнемане на красотата на Джина, елиминирайки престъпната й женственост.
Твърде страхлив, за да го направи сам. Страх го е и да обясни мотивацията си заради това, какво ще помислят за него.
Дали Джина някога е разбрала за какво страда?
Габни издаде нисък и гневен звук. Впери поглед в Джина. После и в жена си.
— Никога не съм я мамил, обаче тя пожела да промени правилата. И двете го направиха.
— Кога за първи път ги заподозря?
— Малко след като започна лечението на тая. Нищо особено, само нюанси. Човек, ако не знае или не го интересува, може и да не забележи. Прекарваше малко повече време с нея, отколкото с други пациенти. От клинична гледна точка нямаше нужда от извънредни сеанси. Често променяше рязко темата и оказваше странна съпротива, когато се опитвах да я заговоря за това. И напълно изостави ранчото — по-рано идваше тук редовно. Въпреки алергиите си. Вземаше лекарства и търпеше, само и само да прекара един мирен уикенд с мен. Всичко това престана в момента, в който тя се появи в живота ни. — Той се усмихна. — Сега за първи път е тук оттогава. Измисляше си тъпи извинения да остане в града и си мислеше, че не виждам… Знаех много добре какво, по дяволите, става. Но исках твърди доказателства, за да пресека всякакви възможни лъжи. Затова преправих малко интеркома в офиса ни и започнах да подслушвам. Чух ги — кръглото лице потрепна — как кроят планове.