— Какви планове?
— Да се махнат. — Той притисна силно лицето си с ръка, мъчейки се като че ли да изглади мъката. — Заедно.
Гигантска стъпка…
Мелиса, чувстваща истината. Усещаща се изместена от чувството за собственост на Урсула.
Габни продължи:
— И колко ниско само паднаха — моята жена да приеме такъв скъп подарък от нея. Изключително скъпа литография. И ако това не е непростимо нарушение на етиката, здраве му кажи. Не си ли съгласен?
Кимнах.
— Пари също имаше — продължи той. — За тая парите нищо не означават, защото е една разглезена кучка, никога не е била лишавана от нищо. Но това рано или късно щеше да развали жена ми — тя произлиза от бедно семейство. Въпреки че е интелигентна, хубавите неща й правят впечатление. В това отношение е като дете. И тая кучка го разбра. — Насочи пръст към Джина. — Тя й даваше редовно пари. Огромни суми. Тайна банкова сметка! Наричаха я помежду си „нашето златно яйчице“. Кискайки се като глупави осмокласнички. Кискайки се и кроейки планове как да зарежат задълженията си и да идат да тънат в разврат като курви на някой тропически остров. И като връх на перверзността — отвратителна наглост. На жена ми й предстоеше бляскаво бъдеще. Кучката я прелъсти и се опита да я накара да захвърли всичко — наложи се да се намеся. Мръсницата щеше да я съсипе.
Той натисна едно копче на дистанционното. Джина подскочи. Урсула, която гледаше, започна да издава хлипащи звуци.
Габни се обади:
— Престани, скъпа, или ще й изпека тъканта между ушите и планът за лечение ще отиде по дяволите.
По бузите на Урсула се стичаха сълзи. Бе мълчалива и неподвижна.
— Ако това те разстройва, скъпа, сърди се на себе си.
Пръстът му се вдигна от копчето.
— Ако бях егоистичен човек — обърна се той отново към мен, — щях просто да я убия. Обаче исках да придам на безсмисления й живот малко смисъл. Затова реших да я привлека… като помощник. Като дразнител, както ти така забележително добре се сети.
— Затова я отвлече.
— Не, не — възрази той. — Тя сама дойде.
— Като пациент при лекаря.
— Точно така. — Той се усмихна широко и доволно. — Обадих й се по телефона сутринта и й казах, че има промяна в графика. Вместо групова терапия тя ще има самостоятелен сеанс с мен. Възлюблената й доктор Урсула е болна и аз я замествам. Казах й, че днес ще направим една изключителна крачка напред и ще смаем възлюблената й доктор Урсула с невероятния напредък. Казах й да излезе с колата от имението и да ме вземе две пресечки по-нататък в точно уречено време. Настоях за ролс-ройса — подметнах й нещо там за важността на дразнителите. Защото, разбира се, тази кола беше със затъмнени стъкла. И тя пристигна точно в уреченото време. Помолих я да седне на другата седалка и седнах зад волана. Попита ме къде отиваме, но аз не й отговорих. Това предизвика видими симптоми на тревога — тя изобщо не беше готова за такъв род тайнствености. Повтори въпроса си. Пак не й отговорих нищо и продължих да карам. Започна да става неспокойна и да диша бързо — първи признаци. Когато се включих в магистралата, пристъпът на страх я обхвана с пълна сила. Подадох й един инхалатор, в който предварително бях сложил хлороформ, и й казах да поеме дълбоко. Тя го стори и веднага пое за царството на сънищата. Което бе прекрасно. Карах с около деветдесет километра в час и не исках да се мята из колата, да ми пречи и по този начин да привлече чуждо внимание. Докато в безсъзнание от нея ставаше чудесна спътничка. Стигнахме до язовира, където ме чакаше моят „Ланд ровър“. Прехвърлих я в него и бутнах тая лъскава тенекия във водата.
— Доста тежка работа за един човек.
— Искаш да кажеш, че е тежка работа за един човек на моята възраст. Да, но аз съм в чудесна форма. Природосъобразен живот. Творчески реализиран.
— Колата обаче не беше потънала — казах. — Беше се закачила за бетонната козирка.
Той не проговори, не помръдна.
— Доста лош план за точен човек като теб. И след като си оставил ланд ровъра горе, как после си се върнал до Сан Лабрадор?