— Внезапен грип. Ще поема грижата за тях вместо нея и не очаквам да има никакви възражения.
— Две пациентки вече липсват от групата, а сега и терапевтът — като се има предвид типът страх, който се опитваш да излекуваш, може да не ти е толкова лесно да ги успокоиш.
— Две ли? А, да. — Разбираща усмивка. — Бони мис Катлийн, неустрашимата ни репортерка. Как разбра за нея?
Тъй като не знаех дали Кати Мориарти е жива, или мъртва, не отговорих.
— Е — продължи той с още по-широка усмивка, — ако си мислиш, че мълчанието ти ще й помогне с нещо, забрави. Бони мис Катлийн вече никога няма да прави каквито и да било репортажи. Глупачка. Каква арогантност само — да си мисли, че нещо толкова сложно като агорафобията може да бъде симулирано в мое присъствие! И като я хванах, се опита да се измъкне с гръмки заплахи и обвинения. Седеше на същия този стол. — Сочейки към стола на Урсула. — Помогна ми да доусъвършенствам техниката.
— Къде е сега тя? — попитах, вече знаейки отговора.
— В тази студена, студена земя, легнала до Клеофаис. Вероятно за първи път е в такава интимна близост с мъж.
Хвърлих поглед към Урсула. Очите й бяха широко отворени и нетрепкащи.
— Значи всичко е уредено, а? — забелязах. — Елегантно.
— Не ме подигравай!
— Нямам такива намерения. Точно обратното — уважавам много работата ти. Чел съм всичките ти публикации. — Изброих ги. — Това просто е… — Вдигнах рамене.
Той дълго време се взира в мен.
— Не се опитваш — каза най-сетне — да ме будалкаш?
— Не — отвърнах. — Но и да е така, какво от това? Какво мога да ти направя?
— Вярно е — каза той, свивайки пръсти. — Петнайсет секунди дълбоко пържене. Няма да можеш да понесеш да бъдеш свидетел на това. А пък аз имам и други играчки, които още не си видял.
— Сигурен съм, че имаш. Както съм сигурен, че вече си убедил себе си, че няма нищо лошо в това да ги използваш. Всичко за науката. Съсипваш личността, за да я спасиш.
— Никого не съсипвам.
— Ами Джина?
— Тя поначало не беше нещо особено — виж я само какъв начин на живот водеше. Изолиран, егоистичен, корумпиран — никаква полза за никого. Като я използвах, аз придадох смисъл на живота й.
— Не знаех, че е имала нужда от това.
— Тогава го знай, идиот такъв. Животът е сделка, а не някаква си префърцунена теологическа фантазия. Светът се превръща в изсмукан кокал. Суровините са ограничени. Ще оцелеят само полезните.
— А кой определя кой е полезен?
— Този, който контролира дразнителите.
— Онова, което трябва да имаш предвид — казах аз, — е, че въпреки високопарното ти теоретизиране ти може би все още не си даваш сметка за истинската си мотивация.
Ъгълчетата на устните му се вдигнаха нагоре.
— Да не кандидатстваш за честта да бъдеш мой психоаналитик?
Поклатих глава.
— Опазил ме бог. Нямам кураж за такива неща.
Устните му рязко се отпуснаха.
Продължих:
— Жените. Начинът, по който са те предавали. Битката за попечителство с първата ти жена, начинът, по който алкохолизмът й предизвиква пожара, убил сина ти. Когато се запознахме, ти спомена и за втора жена, преди Урсула. Не можах да получа добра представа за нея, но нещо ми подсказва, че и тя не е била кой знае каква стока.
— Несъществуващ обект — отвърна той. — Празно място.
— Жива ли е още?
Той се усмихна.
— Нещастен случай. Не беше точно такава плувкиня, каквато си представяше, че е.
— Вода — забелязах. — Два пъти я използваш. Според теорията на Фройд — това има нещо общо с утробата.
— Теорията на Фройд е пълни лайна.
— Но този път може да се окаже права, професоре. Може би това няма нищо общо с науката, любовта или с лайната, които ти пръскаш наляво и надясно, обаче има нещо общо с факта, че мразиш жените, наистина ги презираш и изпитваш необходимост да ги контролираш. А това пък предполага нещо мръсничко в собственото ти детство — пренебрегван, тормозен или нещо такова. Не знам какво е, но много бих искал да разбера какво е представлявала твоята майка.
Устата му зяпна смаяно и пръстът му се впи в копчето.
Машинен писък. По-високочестотен отпреди…
Над воя се чу гласът му — викаше, но въпреки това едва му се разбираше:
— Петнайсет секунди.
Хвърлих се към него. Той отскочи назад, като риташе и размахваше ожесточено юмруци, после хвърли черното дистанционно по мен и ме уцели в носа. Пръстът му бе побелял на копчето. Стаята се изпълни със сладникавата миризма на изгорена плът и коса.