В края на деня се обадих на службата за телефонни услуги. Никакво обаждане от Сан Лабрадор.
Чудех се как ли Ернандес е предал това, което видя. Дори се подготвих за отменяне на сеанса в понеделник. Но не последва никакво обаждане в този смисъл нито същата вечер, нито на следния ден. Може би един плебей не заслужаваше чак такова внимание.
Обадих се в дома на Дикинсън и Дъчи вдигна телефона на третото позвъняване.
— Здравейте, докторе. — Същата официалност, но без раздразнение.
— Обаждам се да потвърдя сеанса на Мелиса в понеделник.
— Понеделник — каза той. — Да, известно ми е. В пет часа, нали?
— Точно така.
— Случайно да имате свободен час по-рано? Движението оттук е…
— Това е всичко, с което разполагам, господин Дъчи.
— В такъв случай остава в пет. Благодаря ви, че се обадихте, докторе, и приятна ве…
— Един момент — прекъснах го аз. — Има нещо, което трябва да знаете. Последния път Мелиса се разстрои и излезе от кабинета, плачейки.
— О!? Изглеждаше в чудесно настроение, когато тръгваше оттук.
— В петък, като тръгваше насам, каза ли нещо в смисъл че не й се идва?
— Не. Какъв е проблемът, докторе?
— Нищо сериозно. Искаше просто да постои повече от предвиденото за нея време и когато й казах, че не може, тя избухна в сълзи.
— Разбирам.
— Навикнала е да става на нейното, нали, господин Дъчи?
Мълчание.
— Споменавам го — казах, — само защото то може да се окаже част от проблема… Нали разбирате, липса на чувство за граница. За едно дете то е като за кораб, плаващ в морето без котва. Може би трябва да се предприемат някои мерки за основните й понятия за дисциплина.
— Докторе, не аз съм този, който…
— Разбира се, забравих. А защо не извикате госпожа Дикинсън на телефона, за да обсъдим това с нея?
— Опасявам се, че госпожа Дикинсън е неразположена.
— Мога да почакам. Или пък да се обадя по-късно, когато ще бъде разположена.
Въздишка.
— Докторе, моля ви. Не мога да местя планини.
— Струва ми се, че не съм ви молил за това.
Мълчание. Покашляне.
— Можете ли да предадете съобщение? — казах.
— Разбира се.
— Кажете на госпожа Дикинсън, че това е недопустимо положение. Че макар и да й съчувствам за него, тя трябва да спре да ме избягва, ако иска да лекувам Мелиса.
— Доктор Делауер, моля ви… това е съвсем… Не трябва да се отказвате от детето. Тя е толкова… толкова добро и умно момиченце. Би било ужасна загуба, ако…
— Ако какво?
— Моля ви, докторе!
— Опитвам се да бъда търпелив, господин Дъчи, но наистина не мога да разбера за какво толкова става въпрос. Не настоявам госпожа Дикинсън да излезе от дома си. Искам само да разговарям. Разбирам положението й… проучих нещата. Трети март 1969-а. Да не би да има някаква фобия и към телефонните разговори?
Пауза.
— Не, към докторите. Тя претърпя толкова много операции, толкова много болка. Непрекъснато я разкъсваха на парчета като мозайка и пак я събираха наново. Не искам да кажа нищо лошо за лекарската професия. Хирургът й бе магьосник. Той просто я реставрира. Външно. Но вътрешно… На нея просто й е необходимо време, доктор Делауер. Дайте ми малко време. Ще й внуша колко жизненоважно е да влезе във връзка с вас. Но, моля ви, бъдете търпелив, сър.
Бе мой ред да въздъхна.
Той продължи:
— Тя има виждане за нея… за положението. Но след всичко това, което е претърпяла…
— Страхува се от лекари — възразих аз, — но все пак се е срещнала с доктор Уагнър.
— Да — отвърна той. — Това бе… изненада. А тя не умее да се справя добре с изненадите.
— Да не искате да кажете, че е реагирала враждебно на посещението на доктор Уагнър?
— Нека просто кажем, че й беше трудно.
— Но го е направила, господин Дъчи. И е оживяла. Това само по себе си е било вид терапия.
— Докторе…
— Да не би, защото съм мъж? По-лесно ли ще й бъде, ако терапевтът е жена?
— Не! — твърдо отговори той. — Съвсем не! Изобщо не става въпрос за това.
— Значи към лекарите изобщо — казах аз. — Независимо от пола.
— Точно така. — Пауза. — Моля ви, доктор Делауер — гласът му бе станал много мек, — моля ви, проявете малко търпение.
— Добре. Но междувременно някой трябва да ме снабди с факти. Подробности. История на заболяването на Мелиса. Семейството, в което е живяла.