— Добър въпрос — казах. — Хората са си измисляли какви ли не обяснения, откакто свят светува.
Тя се усмихна.
— Това не е отговор.
— Вярно.
— Мислех, че имате отговор на всички въпроси.
— Тогава се приготви да се сблъскаш с горчивата истина, Мелиса.
Усмивката й стана по-широка и топла. Наведе се напред, събрала косите си с една ръка, докосвайки водата с другата.
— Вие сте видели някои неща — каза тя. — Там… на онова място. Неща, за които не сме говорили.
— Има много неща, за които не сме говорили. Всичко…
— Знам, знам, всичко с времето си. Само че ми се иска да узная кога ще настане това време… да му сложа номерче и да знам.
— Това е разбираемо.
Тя се засмя.
— Хайде пак започвате. Да твърдите, че съм добре.
— Това е така, защото си.
— Така ли?
— Твърдо.
— Е — каза тя, — вие сте специалистът.