Бях дал дума на себе си, още като чух:
… някой доктор, който да ми помогне? Но без инжекции.
Дълго мислих и накрая реших да се заема с това — все някакъв сондаж ще направя. Да видим дали с момиченцето ще се сработим, дали ще покаже някакъв напредък — колкото поне да удовлетворим викторианската принцеса.
Доктор Спасител.
А после щях да предявя исканията си.
По време на обедната почивка осребрих чека.
3.
Дъчи беше на около петдесет години, среден на ръст и леко възпълен, със зализана, твърде черна за възрастта му коса, разделена отдясно на път, розови бузи и устни като цепнати с бръснач. Бе облечен в добре скроен, но старомоден костюм и бяла колосана риза с морскосиня вратовръзка. На краката му светеха с огледален блясък черни обувки с малко по-висок от нормалното ток. Когато излязох от кабинета, заварих двамата с момиченцето да стоят по средата на чакалнята. Тя — забила поглед в мокета, а той — разглеждащ картините по стената. Съдейки по изражението на лицето му, моите графики не му правеха особено добро впечатление. Когато извърна глава към мен, изражението му не се промени.
В него бе събрана всичката топлина на антарктическа виелица, но момиченцето стискаше ръката му сякаш бе Дядо Коледа.
Тя бе твърде дребна за възрастта си, но имаше умно, добре оформено лице — едно от онези деца, надарени с облика, с който щяха да пораснат. Овално лице, много близо до определението красиво, под къс бретон с цвят на орехова черупка. Останалата част от косата й — дълга, стигаща почти до кръста — бе прихваната отгоре с розова панделка на цветчета. Имаше големи и кръгли сиво-зелени очи с руси мигли, вирнато носле, леко напръскано с лунички и ярко изразена брадичка под малка и плаха уста. Дрехите й бяха твърде официални за училище — рокля с бухнали ръкави от розов шифон, прихваната в кръста с коланче, вързано отзад, розови чорапки с дантелен ластик и бели кожени обувчици с катарами. През ума ми мина мисълта за Алиса на Карол, изправила се пред Дама Купа.
Двамата седяха в средата на чакалнята, без да помръдват. Чело и пикола3, събрани в странен дует.
Представих се и усмихнат се наведох към момиченцето. То просто ме гледаше, без да помръдне. За моя изненада — никакъв ужас.
Никаква реакция — само безстрастна преценка. Като се има предвид какво я бе довело в кабинета ми, тя засега се справяше прекрасно.
Дясната й ръка бе потънала в лявата месеста длан на Дъчи. Вместо да я карам да я пусне, отново се усмихнах и протегнах ръка на Дъчи. Жестът сякаш го изненада и той я пое с неохота, след което веднага я пусна, като в същия момент отпусна пръстите на момиченцето.
— Аз ще тръгвам — заяви той и на двама ни. — Четиридесет и пет минути, правилно ли съм разбрал, докторе?
— Съвсем правилно.
Той направи крачка към вратата.
Гледах към момиченцето, готвейки се за съпротива. Но тя просто стоеше, без да помръдне, вперила поглед в мокета и притиснала ръце от двете си страни.
Дъчи направи още една крачка, после се обърна и погали момиченцето по главата. Тя вдигна очи и му се усмихна с нещо като окуражителна усмивка.
— Довиждане, Джейкъб — каза тя.
Висок, но възглух глас. Същият като на касетата.
Розовият цвят от бузите на Дъчи се плъзна и по останалата част от лицето му. Той отдръпна ръка сковано и измърмори нещо неразбрано. Последен студен поглед към мен и вече го нямаше.
След като вратата се затвори, казах:
— Изглежда, Джейкъб е добър приятел.
— Той е иконом на мама — отвърна тя.
— Но се грижи и за теб.
— Той се грижи за всичко.
— За всичко?
— За къщата. — Тя нетърпеливо затропа с крак. — Нямам татко, а майка не излиза от къщи, затова Джейкъб прави много неща за нас.
— Какви неща?
— Къщни неща. Казва на Мадлен и Сабино, и Кармела, и на всички други какво да правят. Понякога готви бързи закуски. Ако не е зает. Иначе Мадлен готви манджите. Той кара и всички коли. Сабино кара само пикапа.
— Всички коли? — възкликнах аз. — А много ли коли имате?
Тя кимна.
— Баща ми много обичал коли и преди да умре, ги купувал. Майка ги държи в големия гараж, макар че не ги кара, затова Джейкъб трябва да ги пали и да ги кара, за да не клеясат машинариите им. Освен това всяка седмица идват от една фирма и ги мият. Джейкъб ги наглежда, за да види дали си вършат работата добре.