Погледна към Фин, който беше насочил вниманието си към пътя, но от време на време надзърташе в огледалото за обратно виждане.
— Имаш ли семейство?
Фин се поколеба за миг, после поклати глава.
— Нека се концентрираме върху това, което ни предстои.
— А какво е то? — Леся побутна Стоун. — Ти кажи върху какво трябва да се концентрираме.
— Да останем живи — отвърна той. — Нещо, което няма да е лесно, щом Картър Грей е по петите ни.
— Разкопаха гроба ти — подхвърли Фин.
— Това е работа на Грей, с цел да ме изкара на светло.
— Знаел е, че си жив?
— Да. Имахме споразумение. Той не ме закача и аз го оставям на мира.
— Ето, сам го каза! — обвинително го посочи с пръст Леся. — Те са съюзници, сине! Те работят заедно! А ние сме попаднали в ръцете на врага!
Стоун се обърна и я погледна.
— Леся, ти си една от най-добрите шпионки, с които някога е разполагал Съветският съюз. Хората от нашите среди продължават да са убедени, че никой не е вербувал повече чужди агенти от теб.
— Аз съм рускиня и работех за родината си — кимна Леся. — Също както и ти, Джон Кар. А за останалото си прав: наистина бях най-добрата.
Стоун замълча деликатно, забелязал как чертите на изпитото й лице се смекчават от чувството за гордост. След малко той отсече хладно:
— В такъв случай се дръж като най-добрата! Престани с истеричните си глупави забележки, защото, ако искаме да оцелеем, със сигурност ще се нуждаем от цялата помощ, на която си способна. Нима ще си седиш отзад и ще гледаш как синът ти умира?
Леся го погледна хладно, присвила очи от гняв. Но изведнъж погледът й се проясни.
— Абсолютно си прав — неочаквано каза тя и бавно се облегна назад. — Поведението ми е глупаво. Трябва да обмислим какво ще правим, тъй като Картър Грей разполага с неограничени ресурси. Единственото ни предимство в този момент е, че огромните ресурси са трудно подвижни, докато ние не сме. Мисля, че можем да им приложим един-два изпитани номера.
Фин изненадано погледна в огледалото. Никога досега не беше чувал този глас, никога не я беше виждал толкова спокойна и самоуверена. Руският акцент на майка му изведнъж изчезна и тя изглеждаше така, сякаш се беше подмладила с трийсет години. Дори раменете й бяха изправени!
— Може би все още не знаят за участието на сина ми продължи с равен глас Леся. — Но скоро ще научат.
— Как? — попита Фин.
— Ще засекат всички днешни полети, а после ще проверят кои са пътниците. Летището е малко и ще свършат още днес.
— Летях под чуждо име и имах фалшива лична карта.
— Тя има предвид видеонаблюдението — намеси се Стоун. — Ще сравнят лицето ти с някаква база данни, където няма начин да не фигурираш.
Фин бавно кимна.
— А това означава опасност и за семейството ти — тихо добави Стоун.
— Обади им се веднага! — заповяда Леся.
Фин грабна телефона си с видимо притеснение.
— Мила, моля те да ме изслушаш внимателно, без да задаваш въпроси — започна с пресекнал глас той. — Веднага вземи децата и идете в някой мотел. В чекмеджето на бюрото ми има един джиесем, по който ще ми се обадиш. Никой не може да го проследи. Изтегли пари от някой банкомат. В мотела се регистрирай под чуждо име и не използвай кредитната си карта. Останете там и чакайте. Никакво училище, никакъв бейзбол, футбол или плуване. Не казвай на никого, моля те! По-късно ще ти обясня всичко.
Стоун и Леся чуваха тревожния глас на жената.
По челото на Фин избиха капчици пот. Гласът му стана още по-тих, а съпругата му най-сетне започна да се успокоява.
— Обичам те, скъпа. Всичко ще се оправи, обещавам ти.
Изключи телефона и притисна гръб към облегалката. Леся протегна ръка и съчувствено докосна рамото му.
— Съжалявам, Хари. Мъчно ми е, че ти причинявам всичко това. Аз…
В следващия миг тя се извърна към Стоун.
— Значи Грей знае, че си жив, така ли? Разкопал ти е гроба! Въпросът е има ли човек, с чиято помощ може да стигне до теб. Все някой ни е видял, докато напускахме санаториума. Значи той вече разполага с описанието ти и знае, че сме заедно. И е съобразил, че чрез теб най-лесно ще се добере и до нас. Затова искам да чуя дали има такъв човек.
— Действително може да използва няколко души, за да стигне до мен — кимна Стоун. — Но аз ги предупредих още преди да тръгна за санаториума.
— Ако не се действа умело, предупрежденията не вършат работа — поклати глава тя. — Искам да знам дали твоите приятели могат да се погрижат за себе си и да изпълняват заповеди. — Очите й се вторачиха в лицето му. — Недей да смекчаваш истината. В момента трябва да знаем точното състояние на нещата.