— За един от тях съм абсолютно сигурен, той ще се погрижи и за още един. Но има и трети…
Стоун замълча и поклати глава. Заклевам те да не вършиш глупости, Кейлъб!
— Ето го слабото звено, което ще използва Грей — отсече Леся. — Много ли държиш на този приятел?
— Изключително много!
— В такъв случай жалко за него, а и за теб.
Стоун се облегна назад със свито сърце. Думите на тази жена никак не му харесваха, но за съжаление тя беше абсолютно права.
Леся помълча известно време, после попита:
— А би ли ни предал, за да спасиш приятеля си?
Стоун се обърна и се взря в очите й. Никога в живота си не беше виждал по-пронизващ поглед. Всъщност не, беше виждал. В очите на Рейфилд Соломон преди смъртта му.
— Не — поклати глава той.
— В такъв случай нека помислим как да не се стига дотам, Джон Кар. Може би се открива шанс да изкупиш вината си за убийството на съпруга ми. — Главата й бавно се извърна към страничното стъкло. — Аз действително бях най-добрата съветска агентка, но Рейфилд беше още по-добър.
— Защо?
— Защото се влюбих в него и той ме привлече на своя страна.
— Какво?! — зяпна Стоун.
— Не знаеше ли? Когато го убихте, аз вече работех за американците.
76
Телефонът в апартамента на Джери Багър прегря. След разговора си с Пади Конрой той мисли дълго и в крайна сметка успя да стигне до твърдо решение. При обикновена конфронтация Багър реагираше като всеки друг — размяна на удари, докато единият от противниците падне. Но в случая се довери на инстинкта си, който му нашепваше друго. Разбира се, за това имаше много причини, главната от които беше споменът за Анабел в действие. Той прекрасно знаеше колко убедителна може да е тя. И нещо го предупреждаваше, че става въпрос за серия от финтове, имащи за цел маскирането на сразяващо ляво кроше. Естествено, Джери Багър нямаше никакво намерение да бъде нокаутиран.
Но въпреки всичко не успя да откаже сделката. Изкушението да пипне Анабел — в случай че Пади действително играеше честно — беше твърде голямо. Той просто не можеше да пропусне шанса, който му се предлагаше. Разбира се, наличието на помощен план беше задължително, защото първоначалните планове почти никога не се осъществяваха напълно. А понякога нещата се объркваха дотолкова, че човек не знаеше дали ще се събуди на следващия ден. В това отношение Анабел му беше дала добър урок. Непредвидимостта наистина бе могъщо оръжие.
Първият телефонен разговор беше с финансиста му, който получи заповед да прехвърли цял тон пари в брой на една офшорна компания, достъп до която имаше единствено Багър. После изпрати частния си самолет до Атлантик Сити, откъдето му трябваха някои лични вещи, между които и задграничният паспорт. След изпълнението на тази задача екипажът получи заповед да чака на едно частно летище в Мериланд.
Следващият разговор беше с един негов партньор и приятел, който притежаваше уникалния талант да взривява всичко. Изслушал искането на Багър, той обеща да изпълни поръчката за два часа и да я достави на място. В отговор Багър прибави пет хиляди долара над цената, която никога не подлежеше на дискусия.
— Май ти пари под краката — отбеляза приятелят му.
Вярно беше. Багър действително се нуждаеше от едно хубаво бум-бум. Тези машинки почти винаги убиваха хора, много хора. Но в случая по ирония на съдбата те щяха да спасят живота на един-единствен човек.
Неговият живот.
— Е, да тръгваме към пикапа — каза Анабел на Алекс и баща си.
— Боя се, че няма да стане така, Ани — поклати глава Пади.
— Какво?! — рязко се завъртя тя и стрелна с очи Алекс, който изглеждаше не по-малко изненадан от нея.
— В този пикап ще бъда аз, а не ти — кротко рече старецът.
— Това не влиза в плана. Нали Джери иска мен?
— Ще му кажа, че си ме надхитрила. Той ще ми повярва, защото прекрасно знае колко си умна.
— Няма да ти позволя, Пади. Изобщо не си въобразявай, че ще те пусна при него.
— Животът е пред теб, Ани. А аз нямам какво да губя, дори и нещата да се объркат.
— Защо чак сега ми казваш?