— Защото знаех, че няма да се съгласиш. А сега вече е късно за отстъпление.
— Алекс, моля те, поговори с него!
— В предложението му има логика, Анабел — въздъхна агентът.
— Ще ме пъхнете в пикапа, а аз ще се опитам да спечеля малко време, обяснявайки на Джери как си ме изиграла. След което ще го уверя, че ако ми даде още един шанс, непременно ще те пипна.
— Той ще те убие в мига, в който те зърне — поклати глава Анабел.
— Познавам го много по-отдавна от теб и знам как да го манипулирам — държеше на своето Пади. — Просто трябва да ми се довериш.
— Няма да ти позволя нищо, което…
— Трябва да го направя, Ани — прекъсна я с твърд глас Пади. — По много причини.
Тя отправи безпомощен поглед към Алекс.
— А ако нещо се обърка?
— Значи се е объркало, и толкоз — отсече баща й. — Хайде да започваме шоуто, защото няма да стана по-млад. — Обърна се към Алекс и заби пръст в гърдите му. — От теб искам само едно: никаква кавалерия, преди мръсникът да признае, че е убил Тами!
Адресът беше продиктуван в единайсет вечерта, а в полунощ хората на Багър откриха белия пикап точно там, където трябваше да бъде — на второто ниво на изоставения паркинг. Вътре действително имаше човешка фигура, плътно увита в килим.
— Мамка му! — изруга Майк Мансън, когато освети лицето с фенерчето си. — Това е някакъв шибан дядка!
Развиха килима и пред очите им се появи кльощавата фигура на Пади Конрой. Беше толкова изтощен, че се наложи да му помогнат да се изправи.
— Какво правиш тук, да те вземат мътните? — изръмжа Мансън и опря пистолета си в носа му. — Кой си ти?
— Стана тя каквото стана — изпъшка Пади. — Проклетата ми дъщеря пак успя да ме насади!
— Значи ти си Пади Конрой, а? — злобно се усмихна Майк.
— Не, тъпако. Аз съм кралят на Ирландия!
Мансън го блъсна с такава сила, че тялото му отхвръкна на няколко крачки и се удари в пикапа. Горилата измъкна телефона си и съобщи новината на шефа си.
Багър остана доволен, че старият враг най-после му е паднал в ръцете, но не хареса промяната в ситуацията. Анабел отново беше успяла да се измъкне.
— Доведи го! — заповяда той.
Мансън изключи телефона.
— Сега ще се повозим малко — сухо съобщи той. — Но преди това…
Двама от хората му майсторски претърсиха дрехите на Пади за скрити устройства за запис или наблюдение.
След минута белият пикап с грохот напусна гаража, зави наляво и пое по тясната асфалтирана алея. След остър завой надясно закова до три лъскави черни автомобила, паркирани един зад друг.
Пади беше набутан в средния. Напускайки алеята, те се разделиха — един надясно, втори наляво, а този с пленника продължи направо.
Планът на Багър стана ясен в момента, в който излязоха на главния път. По него се движеха множество подобни черни автомобили. Те превозваха участниците в конференцията на Световната банка от едно на друго събитие. Колите на Багър бързо се смесиха с тези на финансовите светила.
В десет и половина същата вечер Багър напусна хотела, заобиколен от личната си охрана. Автомобилът му потегли към един изоставен склад в индустриалната зона на Вирджиния, открит и одобрен от него още по светло. Не след дълго в огромното хале се появи черният автомобил с Пади Конрой и Майк Мансън.
В момента, в който старецът слезе, Багър направи крачка напред и стовари юмрук в зъбите му. Пади залитна, успя да се задържи на крака и се втурна напред, но хората на Багър го задържаха.
— Това беше за десетте бона, които ми открадна! — изръмжа Багър. — Отдавна чакам да ми паднеш в лапите!
— Най-сладките десет бона в живота ми! — жлъчно отвърна Пади и изплю кръвта в устата си.
— След малко ще видим какво още имаш да кажеш по въпроса. Нямаш представа колко ти се радвам. Анабел я няма, значи нашият договор с теб може да се смята за нищожен, както казват шибаните адвокати!
Огледа изпитото лице на Пади и парцаливите му дрехи.
— Май не си в цветущо състояние, а? Болен ли си? Беден? Или и двете заедно?
— Какво те засяга?
Багър седна на някакъв празен сандък, без да отделя поглед от лицето на Пади.
— Значи Анабел те надхитри, а? — каза той. — Как по-точно го направи?
— Вече споменах, че се оказа отлична ученичка.
— Сигурен ли си?
— Какво искаш да кажеш?
— Ами например, че баща и дъщеря са се наговорили да ме прецакат. Какво смяташ за подобна теория?