Очите на Багър бавно се местеха от Пади към Анабел и обратно.
— Двама върли измамници работят с федералните? — озадачи се той.
— Човек прави това, което налагат обстоятелствата — отвърна Пади и побърза да си вдигне панталоните.
Багър възвърна самообладанието си.
— Тая кучка ми открадна четирийсет милиона долара! — извика той на агента срещу себе си. — Случайно да ви го е споменала, докато крояхте гадните си планове?
— Това не е моя грижа.
— Така ли? В какво тогава ме обвинявате, ако смея да попитам?
— В убийството на Тами Конрой, трима души в Португалия и Тони Уолас, който вчера е починал вследствие на побоя от вашите хора.
— Имам поне една дузина свидетели, които ще се закълнат, че не съм присъствал на местата, където са били убити тези хора — презрително отвърна Багър.
Анабел вдигна камерата, която държеше в ръката си.
— Тук е записано признанието ти, Джери. Трябва да ти благодаря за неговата конкретност и изключителна яснота — каза тя и подаде камерата на командира на операцията.
— Значи така, а? — кресна Багър и мушна ръка в джоба си.
— Стой! — извика агентът. — Извади си ръката оттам, бавно!
Багър се подчини. Пръстите му стискаха някакъв малък предмет.
— Това е детонатор, приятели. Ако палецът ми се отдели от копчето, автомобилът зад гърба ми ще се взриви. В него има един доста голям калъп С4, който ще вдигне на сто метра във въздуха проклетия склад и всички, които се намират в него. — Обърна се към командира и добави: Можеш да провериш, ако не ми вярваш.
Агентът кимна на един от командосите, който предпазливо отиде да провери колата. Погледът, който отправи към командира си, беше красноречив.
— А сега чуйте какво ще направим — продължи Багър и махна със свободната си ръка към Пади и Анабел. — Тези двамата идват с мен.
— Няма да ти позволим да напуснеш сградата! — решително отвърна командирът.
— В такъв случай всички заедно ще се преселим в царството небесно.
— Не ти вярвам — поклати глава агентът.
— А защо? Най-доброто, което ме чака, е една смъртоносна инжекция, нали така? Ако продължаваш да не ми вярваш, значи изобщо не си чувал за Джери Багър. — Взря се в двамата снайперисти, които бяха фиксирали червените точки на мерниците си върху челото му. — А ако вие, тъпи копелета, въпреки всичко ме гръмнете, този палец няма как да не се вдигне от бутона.
Командирът на отряда стрелна неспокоен поглед към Алекс и после към Анабел.
— Добре, Джери, печелиш — светкавично взе решение тя. — Да вървим.
— Идвам и аз — направи крачка напред Алекс.
— Не! — отсече тя. — Ти оставаш тук, Алекс!
— Алекс значи — злобно се ухили Багър. — Май най-накрая си намерила приятел, а? Добре, няма да те разделям от него. — Погледна към Алекс. — Поздравявам те, смотаняк. Идваш и ти.
Багър отново насочи вниманието си към командира на отряда.
— Аз съм справедлив човек и ще ти оставя част от моите хора начело с Майк.
— Мистър Багър! — ахна Майк Мансън.
— Млъквай! — сряза го Багър и кимна на Анабел. — Хайде, всички в колата!
Неколцина от хората му вдигнаха оръжията си и се насочиха към черния автомобил.
Алекс, Анабел и Пади заеха средната седалка. Багър и един охранител седнаха отпред, а три горили се настаниха най-отзад.
Страничното стъкло се плъзна надолу.
— Забележа ли кола или хеликоптер подире ни, почвам да застрелвам заложници — предупреди той.
— Накъде, мистър Багър? — попита мъжът зад кормилото.
— Към едно частно летище в западен Мериланд, където ме чака самолетът. За всеки случай съм помислил и за спешно оттегляне. Сега ще им звънна да са готови за излитане. — Обърна се към Анабел и хладно добави: — Съжалявам, но ти няма да летиш с нас.
77
Картър Грей беше голям рибар. За съжаление не успя да улови голямата риба, тъй като не намери подходяща стръв. Беше впрегнал усилията на безброй хора, беше се ровил в планини от компютърни файлове, но резултатът беше мизерен: едно име, едно-единствено име. Хари Иедидия, син на Леся и Рейфилд Соломон, или Давид М. Иедидия II.
Разбира се, беше направил всичко възможно да открие и дрипльовците от бандата на Оливър Стоун: едрия ветеран от военното разузнаване Рубън Роудс, когото помнеше от Планината на смъртта; книжния плъх Кейлъб Шоу, който през последните дни не се беше вясвал нито в дома си, нито в Библиотеката на Конгреса; гения Милтън Фарб, който не беше съвсем наред с главата.