— Радвам се, че съм ти била за пример — жлъчно се усмихна Анабел.
— Какво следва? — обади се Алекс. — Ще ни захвърлиш в някоя гора на път за летището?
— Пука ли ти, по дяволите? Ти ще си мъртъв.
— Да, но когато се отървеш от нас, оставаш без заложници. Нима си въобразяваш, че ще те пуснат да излетиш просто ей така?
— Те нямат представа, че разполагам със самолет, нито пък знаят къде се намира. До два часа ще бъда извън юрисдикцията на Щатите.
— Имаме договори за екстрадиране с почти всички страни по света.
— Бъди спокоен, прекрасно зная с кои нямате.
— А „Помпей“ отива по дяволите, така ли?
Багър се извърна и го погледна ухилено.
— Наистина ли допускаш, че човек като мен не се е погрижил да прехвърли мангизите си?
— Не, разбира се — отвърна Алекс. — Но въпреки това няма да се измъкнеш.
— Виж ти. И кой го казва?
— Аз.
— Вярвам ти. Особено в положението, в което се намираш сега. — Багър погледна към Анабел и почука слепоочието си. — Жалко за теб, скъпа. Защото наистина заслужаваш страхотни партньори, а не като тоя нещастник. Не виждам с какво е по-различен от малоумния Тони Уолас.
— Искаш ли да чуеш защо няма да се измъкнеш, Джери? — спокойно попита Алекс.
— Хайде, кажи ми. Направо умирам от любопитство.
Алекс извърна глава към река Потомак, която прекосяваха в момента, помълча малко и каза:
— Защото ФБР знае точно къде отиваш.
— Тъй ли? А как, ако позволиш да попитам? Чрез телепатия?
Алекс и Пади си размениха кратки погледи, после агентът разкопча ризата си, под която блесна някакво миниатюрно устройство.
— Така и не се научи да претърсваш заложниците си, тъпако — презрително каза той.
— Мамка му! — изрева Багър, но вече беше късно. Алекс се стрелна напред и го блъсна в тялото на шофьора, който силно удари главата си в страничното стъкло. В същото време Пади се пресегна и измъкна детонатора от ръката му. Шофьорът се свлече върху кормилото, а кракът му силно натисна газта. Тежката кола се люшна рязко и навлезе в насрещното платно.
С едно светкавично движение Алекс изрита вратата, сграбчи Анабел и скочи. Миг преди това тя се бе вкопчила в ръката на баща си. В следващия миг вече падаше, смаяна от силата, с която Пади се изтръгна от хватката й.
Последното нещо, което видя, преди да се стовари на платното, беше погледът на баща й, стиснал в ръка детонатора.
Алекс падна върху асфалта, а тя отгоре му. След още миг колата се удари в бетонния парапет, разби го и избухна.
Експлозията беше толкова силна, че разтресе моста. Отломките от черния автомобил полетяха към реката, някои забарабаниха по асфалта и Алекс прикри Анабел с тялото си.
Трийсет секунди по-късно вече бяха на крака, ожулени и окървавени. Повлякоха се към разбития парапет, подпирайки се един на друг. Останките от луксозната кола и пътниците в нея вече потъваха в мътните води на Потомак.
Анабел отмести очи и бавно тръгна по банкета.
Наоколо започнаха да спират коли. Някои хора затичаха към парапета, други се втурнаха към Алекс и Анабел.
— Ранен ли сте, господине? — попита някакъв мъж.
— За бога, госпожо! — ужасено извика един възрастен човек. — Какво се случи?!
Алекс им показа значката си.
— Сикрет Сървис! Веднага се връщайте в колите си и продължавайте!
След тези думи той сграбчи ръката на Анабел и я повлече след себе си, размахвайки значката си пред образувалата се тълпа от зяпачи. Силуетите им бързо се стопиха в мрака.
79
Намираха се в избата на сграда, която не беше обитавана най-малко десет години. Наоколо вонеше и гъмжеше от плъхове, но засега тя беше единственото място, където се чувстваха в безопасност. Светлината идваше от електрически фенер, възможност за сядане предлагаха само купчини вехтории. Това беше последното убежище на Оливър Стоун. Използваше го, когато нямаше къде другаде да отиде.
Облегнат на влажната стена, той наблюдаваше Леся, седнала на навит на руло килим и потънала в дълбок размисъл. Фин беше останал близо до вратата, напрегнат като струна.
— Ти уби Синсети, Бингам и Коул — каза Стоун. — Опита се да ликвидираш и Картър Грей със запалителен куршум в хола на къщата му, която беше напълнил с газ. Стигнал си дотам, катерейки се по скалите, а си избягал пак по същия път, скачайки направо в морето.