— Не и когато се опитваш да предотвратиш ядрена война, която заплашва да унищожи света! — отвърна с рязък тон Леся. — Андропов и Черненко бяха заклети комунисти, които никога нямаше да направят промени. А страната се разпадаше и във висшите кръгове на управлението й все повече се говореше за драстични мерки, които да възстановят и укрепят абсолютната власт на комунистическата партия. Това не биваше да се случи. Някой трябваше да разчисти пътя на Горбачов. В началото на кариерата си той изглеждаше като останалите партийни лидери, но ние знаехме, че е различен. Много различен. При него промените щяха да бъдат възможни. Той също беше комунист и нямаше да ликвидира Съветския съюз, но ние бяхме убедени, че под негово ръководство опасността от война ще намалее значително. После се появи Елцин. Никой не можеше да предвиди, че именно по негово време съветската империя ще се разпадне.
Но нашата първа и най-важна задача беше да се отървем от старите комунистически лидери. Бяхме длъжни да го направим! По тази причина споделихме своите виждания с американците и те ги приеха. Рейфилд беше един от хората, които отлично разбираха важността на тази задача. Той познаваше механизмите на съветската власт по-добре от всички американци. Но идеята за ликвидирането на партийните лидери не дойде от нас, а от американците. — Очите й се спряха върху лицето на Стоун. — Предполагам, че сега вече ми вярваш, нали?
— Държавни ръководители са били отстранявани и преди — призна той. — Но нима твърдиш, че Горбачов е знаел за заговора?
— Не, разбира се. За него знаеха и малцина от нас.
— Как стигна до вас заповедта?
— Чрез нашата връзка с американците.
— Кой по-точно?
— Нима още не ти е ясно? Роджър Симпсън.
— След което ти и твоите хора убихте Андропов и Черненко?
— Да речем, че им помогнахме да легнат в гроба.
— С помощта на Рейфилд Соломон?
— С огромната му помощ. Руснаците бяха убедени, че той работи за тях.
— А откъде знаеш, че тази операция е била одобрена от американското правителство?
— Току-що ти казах. Получавахме преки заповеди от Роджър Симпсън. Той беше нещо като мениджър на отряда, пряко подчинен на Картър Грей. А по онова време Грей беше директор на ЦРУ.
— Значи вие просто изпълнявахте заповеди, така ли?
— Да.
— И убихте Андропов и Черненко, двама невинни?
Леся издържа пронизващия поглед на Стоун, бавно кимна и каза:
— Точно така.
— Но защо американците са убили баща ми и са направили опит да премахнат и теб, след като задачата е била изпълнена успешно? — намеси се Фин. — Защо са ви обявили за предатели?
— Защото заповедта за убийствата не е била издадена от правителството — отговори Стоун. — Най-вероятно това е сторило ЦРУ или пък Симпсън и Грей са действали на своя глава. А след изпълнението на задачата са направили всичко възможно да дискредитират изпълнителите и да се отърват от тях. Прав ли съм? — обърна се към Леся той.
— Абсолютно — кимна тя. — А сега са готови на всичко, за да скрият истината, която би изострила отношенията между Русия и САЩ до такава степен, че може да се стигне и до война. Е, какво биха направили според теб?
— Ще убият всекиго, който може да ги издаде — отвърна Фин.
— За съжаление ние сме в ролята на Давид, изправен срещу Голиат — добави Леся. — Америка винаги е Голиат.
— Но Давид е победил Голиат — обади се Стоун. — И ние можем, стига да ги спипаме.
— Ние тримата? — скептично го погледна Леся.
— Не сме сами. Аз имам приятели.
Ако все още са живи.
80
Алекс спря едно такси и двамата с Анабел се качиха в него. Реши, че няма смисъл да чака появата на федералните власти. Взривеният автомобил и труповете във водата щяха да са достатъчно обяснение. Позвъни на командира на екипа и го осведоми за инцидента, както и че той и Анабел са единствените оцелели.
— Ако ти потрябвам, ще си бъда у дома — каза той. — Номерът ми го има в указателя.
Старши агентът запротестира, но Алекс решително го прекъсна.
— За един ден това ни е напълно достатъчно. Идете да разчистите, а после ми се обади. Край на усилията да изправим Багър пред съда. Сега той ще отговаря пред върховния съдия.
Таксито ги свали пред дома му в Манасас — едноетажна къщичка с единичен гараж, до която се стигаше по посипана с чакъл алея. В гаража имаше напълно реставриран огненочервен корвет, модел 69-а — единственото разточителство, което Алекс си бе позволил някога.