— Хей, какво става? — тревожно попита Анабел.
— Нямам идея — каза той.
— Къде отиваме?
— И това не знам. Дръж се здраво.
Той бръкна в джоба си за телефона и натисна бутона за бързо набиране. Търсеше един от приятелите си във ВОБ — Вашингтонското оперативно бюро на Сикрет Сървис.
— Боби, Алекс съм — извика в мембраната той. — Случва се нещо страшно, човече!
— Какво?
Алекс накратко му разказа за нападението.
— Не знам кои са тези момчета, но бяха яко въоръжени. Разбери за какво става въпрос и ми звънни, моля те!
Прекъсна линията и погледна Анабел.
— Боби е страхотен — поясни той. — При всички случаи ще намери начин да ни помогне.
— А защо просто не отидем в щаба ти, или както там го наричате? Нали това е най-сигурното място?
— Бих го направил, но има един малък проблем.
— Какъв проблем?
— Гащеризоните на онези момчета са ми познати, виждал съм ги и преди.
— Къде?
— В Кемп Пири, по време на съвместно обучение.
— Това лошо ли е? — притеснено го погледна тя.
— Кемп Пири е един от най-големите тренировъчни лагери на ЦРУ наричат го „Фермата“.
— ЦРУ!
— Да — кимна Алекс. — Подобни униформи носят техните военизирани подразделения.
— ЦРУ има военизирани подразделения?
— Да. Нима това е тайна за някого?
— Искаш да кажеш, че ни преследва ЦРУ?
— Точно така.
— Но защо? Не ни ли стига, че се отървахме на косъм от един психопат и че баща ми хвръкна във въздуха?
— Така излиза.
— Изненадана съм от спокойствието, с което приемаш нещата!
— Ако не друго, в службата са ни научили да запазваме хладнокръвие. Тук трябва да призная, че с всяка изминала минута това ми се удава все по-трудно.
— Добре е да ми напомняш, че все пак си човешко същество — сопнато отвърна тя. — Какво ще правим сега?
— За съжаление се налага да зарежем любимия ми корвет и да потърсим някакво убежище. Там ще изчакаме обаждането на Боби с надежда за добри новини. Но аз дълбоко се съмнявам, че ще бъдат добри.
82
Зарязаха корвета и спряха такси, което ги закара до един мотел в близост до Стария град в Александрия. Алекс остана навън, а Анабел плати в брой и се регистрира с фалшивата си лична карта. После се заключиха в стаята си.
Боби се обади след около час, а предпазливият му шепот казваше всичко.
— Току-що беше официално съобщено, че си стрелял по федералните агенти, които са пристигнали да арестуват бегълка. У вас имало някаква жена, която е издирвана от властите. Разбира се, ние не повярвахме на тези глупости, но шефът е бесен. Говори се, че са се карали по телефона с директора на ЦРУ.
— Тези „федерални агенти“ дойдоха, за да ме отвлекат или убият, Боби! А единственото нещо, което „има у мен“, е силното желание да сритам нечий задник, за да получа отговори на въпросите си!
— Хей, спокойно, аз съм на твоя страна. Не вярвам, че си излязъл от службата като честен човек и изведнъж си станал престъпник. Но трябва да се появиш тук и да разкажеш своята версия. — Колегата му замълча за момент, после попита: — Има ли някой с теб, Алекс?
Срещнал напрегнатия поглед на Анабел, Алекс каза единствено:
— Благодаря, Боби. Пак ще се чуем.
Изключи телефона и с отвращение го захвърли на леглото.
— Работата е ясна. Явно сме телепортирани в друга вселена, където всички свестни хора са прецакани!
Анабел седна на леглото до него и тихо промълви;
— Невероятен си.
— В момента не ми е до сарказъм! — мрачно отвърна той.
— Не е сарказъм, а благодарност. Защото тази нощ за втори път ми спасяваш живота.
— Съжалявам, Анабел. Твърде късно усетих накъде вървят нещата.
— Но защо се превърнахме в мишени на ЦРУ?
— Не мога да се сетя за друга причина, освен за връзката ми с Оливър.
— А защо преследват Оливър?
— Когато отвлякоха президента и САЩ беше на прага на ядрен удар срещу Дамаск…
— Оливър е бил замесен в това! — ахна Анабел.
— И двамата бяхме замесени, но не по свой избор. В дъното на нещата се оказа Картър Грей, който по-късно беше принуден да си подаде оставката. Благодарение на Оливър.
— Значи Оливър е имал компрометиращи материали срещу него, така ли?
— Точно така.