— В един момент те са станали жертва на хора в ЦРУ, които са ги натопили несправедливо. Снимката на Рейфилд Соломон и до днес виси на една стена в Лангли, наречена Стената на срама. Но вашият дядо не заслужава да бъде там. Той е убит от същите тези хора, които са искали да скрият истината. Баба ви оцеля, но оттогава до ден-днешен е принудена да се укрива.
За огромно облекчение на Фин децата приеха обясненията му и дори се развълнуваха от разкритията.
— Но каква е истината? — попита Дейв. — Защо са станали жертва на ЦРУ?
— Не мога да ти кажа, момчето ми — въздъхна Фин. Много ми се иска, но не мога. Самият аз го научих съвсем наскоро.
— Къде е баба? — попита Патрик.
— Оттук отивам право при нея.
— Няма да си ходиш, тате! — проплака Сузи и уви ръце около краката му. — Не искам да ни оставяш!
Сърцето на Фин се сви при вида на сълзите, които обливаха лицето на малката му дъщеря. Взе я на ръце и я притисна до гърдите си.
— Искам да ти обещая нещо, миличка — прошепна той. — Ще ме изслушаш ли за момент? Моля те!
Сузи престана да плаче и се втренчи в баща си. Момчетата направиха същото. Бяха абсолютно неподвижни, сякаш не дишаха.
— Обещавам да оправя всичко! — заяви в настъпилата тишина Фин. — След това ще дойда да ви взема. Ще се приберем у дома и всичко ще продължи постарому. Кълна се, че ще бъде така!
— А как ще го направиш?
Въпросът беше зададен от Манди, която най-после пристъпи към съпруга си.
— Как? — повтори с остър глас тя. — Как ще оправиш всичко? Как ще се върнем към нормалния живот? Как изобщо можеш да ни измъкнеш от този… от този кошмар!
— Манди, моля те! — прошепна Фин и хвърли поглед към децата.
— Не, Хари! Няма да млъкна! Всъщност от колко време мамиш мен и децата? От колко време, Хари?
— От много време — прошепна с наведена глава Фин. — Съжалявам, но само ако знаеше…
— Не! — спря го Манди. — Не желаем да знаем! — Откъсна Сузи от прегръдките му и я притисна до себе си. — Обадих се на Дорис, съседката. Тя каза, че днес някакви хора са претърсили къщата ни. Попитала какво става и те отвърнали, че търсят теб. Казали й, че си престъпник!
— Не! — изпищя Сузи. — Татко не е престъпник! Не е, не е! — Малките й юмручета се стрелнаха към лицето на майка й.
Фин се пресегна бързо и я взе от Манди.
— Не бива да правиш така, Сузи! — скара й се той. — Никога не бива да посягаш на майка си, защото тя те обича повече от всичко на света! Обещай ми, че това няма да се повтори!
— Ти не си от лошите, нали? — изхълца детето.
Фин погледна жена си, после премести поглед върху синовете си, които го гледаха ококорени, с бели като вар лица.
— Не е от лошите, Сузи — разнесе се един глас зад тях. — Баща ти е добър човек.
Всички се обърнаха едновременно и се втренчиха в Оливър Стоун, който тихо се беше изправил на прага. Най-странното беше, че кучето кротко седеше до него и го гледаше в лицето, без да издава нито звук.
— Кой сте вие? — попита с несигурен глас Манди.
— Работя със съпруга ви — отвърна Стоун. — Двамата заедно се опитваме да поправим една огромна несправедливост. Мога да ви уверя, че той е достоен човек.
— Нали ти казах, мамо? — светна лицето на Сузи.
— Как се казвате? — попита Манди.
— За момента това е без значение. Важното е, че Хари ви каза истината. Или онази част от нея, която ще ви помогне да сте в безопасност. Появата му тук е свързана с огромен риск, но той настоя да ви види. Толкова много се безпокоеше за вас, че остави сама дори старата си болна майка. Наистина трябваше да ви види!
Манди погледна Фин. Той бавно протегна ръка. Тя се поколеба малко и после я пое. Пръстите им се преплетоха.
— А вие наистина ли ще успеете да поправите тази несправедливост? — попита след известно време Манди, обръщайки се към Стоун.
— Не зная, но със сигурност ще направим всичко възможно — честно отговори той.
— Но без да търсите помощ от полицията, така ли?
— Много бих искал да можехме, но поне за момента това е изключено.
Фин пусна Сузи на пода и се наведе да вдигне мечето й.
— Казах на баба, че много обичаш нейното мече — меко промълви той. Сузи взе играчката, а свободната й ръка се уви около крака му.
Двайсет минути по-късно Стоун каза, че е време да тръгват. Манди ги изпрати до вратата, прегърна съпруга си и се притисна в него. Децата запазиха почтително мълчание.
— Обичам те повече от всичко на света, Манди — прошепна в ухото й Фин.