— Оправи нещата, Хари — отвърна тя. — А след това ела да ни вземеш. Моля те!
Изминаха доста голямо разстояние, преди Фин да вдигне глава.
— Благодаря ти за всичко — промълви той.
— Семейството е най-важното нещо на този свят — тихо отвърна Стоун.
— От собствен опит го казваш, нали?
— Много бих искал да е от собствен опит, Хари — въздъхна по-възрастният мъж. — Но за съжаление не е така.
85
Дълбоко разстроен от събитията през изминалата нощ, Дейвид Фин с готовност прие да отскочи до близкия магазин за хранителни стоки. В стаята им имаше малък кухненски бокс, на който майка му приготвяше топла храна.
Вече на опашката пред касата пресметна, че парите няма да му стигнат, и бръкна в джоба си за дебитната карта, която получи от майка си за съхранение, разбира се, с изричната заповед да не я използва. Какво толкова, запита се той. Ставаше въпрос за няколко дребни покупки, нищо повече.
Но се оказа, че е нещо повече, много повече.
В момента, в който картата се плъзна в процепа на автоматичния четец, в една зала на три хиляди километра от магазина се включи електронна аларма. Сигналът беше прехвърлен в централата на ЦРУ, откъдето веднага го препратиха на Картър Грей. Две минути по-късно екип от четирима агенти се отправи към магазина, в който беше използвана картата.
Едва изминал половината разстояние до мотела, Дейвид беше принуден да се закове на средата на улицата, тъй като една кола му пресече пътя. Пет секунди по-късно беше напъхан на задната седалка между двама яки мъже и колата стремително потегли. След половин час се намираше на тридесет километра от мотела, здраво завързан към метален стол в една празна и тъмна стая. Сърцето му биеше толкова силно, че едва си поемаше дъх.
— Тате, помогни ми! — отчаяно прошепна той. — Моля те!
— Баща ти няма да дойде, Дейвид — отговори му един глас от мрака. — Никога вече няма да дойде.
Стоун, Фин, Леся и останалите членове на клуба „Кемъл“ се събраха в избата, където малко по-късно се появиха Алекс и Анабел. Стоун се нагърби с представянето им един на друг, след което сбито им разказа всичко. Изслушаха го мълчаливо, поглеждайки към Леся и Фин.
— Аз и отрядът ми ликвидирахме Рейфилд Соломон — завърши с равен глас той. — Убихме един невинен човек.
— Но вие не сте го знаели, Оливър — възрази Милтън, горещо подкрепен от Рубън и Кейлъб.
Стоун остана доволен, че членовете на клуба „Кемъл“ приеха без особена изненада признанието му, че е работил в „Три шестици“ — специалния отряд на ЦРУ извършващ убийства от името на правителството.
— През цялото време бяхме наясно, че не си пенсиониран библиотекар, Оливър — добави Кейлъб. — Лесно подушвам кой не е от нашата професия.
— Защо те наричат Оливър? — обади се Леся. — Ти се казваш Джон Кар.
Милтън, Рубън и Кейлъб си размениха изненадани погледи.
— Нима ти си използвала истинското си име през всичките тези години? — отвърна с въпрос Стоун, изчака я да поклати глава и добави: — Е, по очевидни причини аз също постъпих така.
Направи кратка пауза и се обърна към Форд.
— Тук ти си единственият представител на закона, Алекс. Сега е моментът да се оттеглиш, защото се готвя да ви предложа неща, които поне до известна степен се разминават със закона.
— Аз искам да зная истината колкото всеки друг — сви рамене Алекс, хвърли поглед към Леся и добави: — Но искам да задам един въпрос, влизайки за момент в ролята на адвокат на дявола: как можем да сме сигурни, че историята й е истинска? Разполагаме единствено с нейната дума, нали? Ами ако Соломон наистина е бил шпионин? Ами ако тя никога не е преминавала на страната на Америка? Самият аз съм чувал за Рейфилд Соломон и неговата сага. На пръв поглед тя звучи абсолютно достоверно — в смисъл, че този човек е бил виновен.
Очите на всички се обърнаха към Леся.
— Аз имам причини да й вярвам — отвърна Стоун. — Думите й се потвърждават и от някои добре осведомени хора в ЦРУ.
— Добре, приемам, че е така — кимна Алекс. — Но всички тук ще бъдем изложени на огромен риск, затова държа да се уверя, че той ще бъде оправдан. Искам да кажа, че след като тази жена е била голяма шпионка, тя със сигурност е и не по-малко голяма лъжкиня.
Стоун понечи да му отвърне, но Леся го спря.
— Предпочитам да се защитя сама, ако нямаш нищо против — изправи се тя. — На практика съм изненадана, че този въпрос се повдига едва сега. — Тя сръчно развинти дръжката на бастуна, обърна го наопаки и изтръска от металната тръба два хартиени свитъка. — Ето писмените заповеди, които получихме от ЦРУ. Настояхме за тях поради огромното значение на това, което трябваше да извършим.