Листовете обиколиха присъстващите. Бяха напечатани на официални бланки на ЦРУ със съответните подписи и печати, адресирани до Леся и Рейфилд Соломон. Първият от тях съдържаше заповед за физическото ликвидиране на Юрий Андропов, а вторият — за ликвидирането на неговия наследник Константин Черненко. И двете заповеди бяха подписани от Роджър Симпсън — факт, който предизвика размяната на смаяни погледи.
— Май не сте изпитвали особено доверие към Симпсън — подхвърли Стоун.
— Доверявахме се единствено на себе си — кратко отвърна Леся.
— Това наистина е подписът на Симпсън — кимна той. — Познавам го много добре.
— А защо липсва този на президента? — недоверчиво попита Алекс. — Нима твърдите, че сте отстранили двама съветски лидери по заповед на човек, който не е бил нищо повече от ръководител на операцията, и то на доста ниско ниво?
— А ти допускаш ли, че президентът на САЩ ще си сложи подписа под такава заповед? — контрира Леся. — Ние изпълнявахме онова, което ни наредят преките ни началници, и приемахме априори, че техните заповеди са били съгласувани на най-високо място. В противен случай нямаше да можем да си вършим работата.
— Тя има право — обади се Стоун. — „Три шестици“ действаше по същия начин.
След тези думи той вдигна хартията срещу лампата и я разгледа.
— Защитната лента под водния знак се вижда съвсем ясно.
— Това е специална хартия, до която имат достъп само хората на по-високо ниво от Симпсън — поясни Леся.
— Имаш предвид Картър Грей?
— Да. Ние бяхме наясно, че именно Грей спуска заповедите. Приемахме го за нормално, защото Грей изразяваше становището на върха. Докато по отношение на Симпсън имахме резерви. Беше безразсъден човек.
— Но Грей също е могъл да ви хвърли на вълците — възрази Стоун. — В смисъл, че президентът може да не е поръчал убийствата.
— Такава вероятност винаги съществуваше — сви рамене тя. — Съжалявам, но не съм имала възможност да отида в Белия дом и да попитам вашия президент дали наистина желае да ликвидирам двама съветски ръководители.
— А защо не показахте тези заповеди на властите? — попита Алекс.
— До убийството на Рейфилд нямах причини да го правя. Освен това, дълго време нямах представа, че са го убили американците. Стана ми ясно едва след едно покушение срещу мен. Тогава Хари беше още дете. Разбрах, че сме предадени и трябва да минем в нелегалност. Чак след десетилетия разкрих истината и виновните за нея. Но каква полза от това, след като не можех да използвам доказателствата? Аз бях руска шпионка. Единствено Рейфилд и Картър Грей знаеха, че съм двоен агент. Никой не би ми повярвал, просто щяха да ме ликвидират. — Леся замълча и бавно огледа лицата на присъстващите, повечето от които изразяваха дълбоко съмнение. — Май не вярвате, че вашите хора са способни на подобно нещо, а? В такъв случай попитайте него — каза тя и посочи Стоун.
— Аз ти вярвам, Леся — въздъхна той. — Знам, че би могло да се случи точно по този начин.
— Ние с Рейфилд се оженихме в Съветския съюз. Аз вече бях бременна с Хари. Но нямаше как да кажем за брака си нито на руснаците, нито на американците. Затова сменихме имената си и започнахме двойствен живот, като в крайна сметка се установихме в Америка. Рейфилд прекарваше всяка свободна минута с нас, но в един момент изчезна. Той добре знаеше, че е обект на преследване и предпочете да не ни излага на опасност. Страховете му се потвърдиха в Сао Пауло. До последния си миг той работеше за Америка, но въпреки това го убиха.
— Нямаше ли разследване? — попита Алекс.
— Какво ме интересуваше разследване, което нямаше да доведе до нищо! Щяха да изопачат истината. Исках единствено отмъщение! — Тя хвана ръката на Хари и здраво я стисна. — И двамата го искахме!
— Оливър — обади се Алекс, — не можем ли сега да предоставим тези доказателства на властите?
— И аз си помислих същото — каза Анабел.
— Няма как да стане, защото не знаем дали ЦРУ и тогавашният президент действително не са издали заповедите. Ако е било така, със сигурност е известно и на други хора, които все още са в управлението.