— А ние ще им ги размахаме под носа — каза разколебано Алекс.
— За да изчезнем безследно като бедния ми съпруг — мрачно въздъхна Леся.
— Ако дадем гласност на тази информация, може да се стигне до Трета световна война — каза Стоун. — При сегашното състояние на Русия и лошия имидж на Америка пред света руснаците едва ли ще преглътнат лесно факта, че сме ликвидирали двама техни лидери, въпреки че така сме помогнали за разпадането на съветската империя.
— Какво предлагаш в такъв случай? — попита Алекс.
— Да пипнем Картър Грей. Мисля, че знам как можем да го направим.
Телефонът на Фин звънна в момента, в който Стоун започна да излага плана си. Той го приближи да ухото си, слуша известно време и бавно вдигна глава към останалите. Лицето му беше бяло като вар.
— Беше Манди — едва-едва се раздвижиха устните му. — Дейвид не се е прибрал от магазина.
— Картър Грей го е пипнал — прошушна Леся. — Сега ще го използва като стръв.
— В такъв случай всичко свърши — изправи се Фин. — Ще се предам в ръцете му, за да освободи сина ми.
— Единственият резултат ще бъде смъртта и на двама ви — рече Стоун. — Грей никога не освобождава свидетели, които могат да го компрометират. Ще ви убие, без да му мигне окото.
— Аз трябва да върна сина си! — извика Фин.
— Ще го върнем заедно, Хари. Обещавам ти.
— Как? — извика Леся. — Как ще го изтръгнем от лапите му? Нали сам казваш, че той не оставя живи свидетели?
— Ще трябва да му предложим друг човек в замяна, а не теб или Хари.
— Кой?
— Някой, когото Грей не може да си позволи да изгуби.
— Роджър Симпсън! — веднага отгатна Леся.
— Аз знам как да се добера до този мръсник! — каза Фин и се взря в Стоун.
86
Роджър Симпсън седеше зад бюрото си в Харт Билдинг. Компютърният екран внезапно се опразни, след което върху него бавно изплува снимката на Рейфилд Соломон.
Не може да бъде — смаяно зяпна той.
В следващия момент под снимката се появи текст.
„Дано не си забравил стария си приятел!“
— Какво става? — попита Симпсън и неволно се огледа. — Какво е това, по дяволите?
— Какво е това, по дяволите? — повтори мъжки глас и Симпсън за малко да падне от стола. Гласът идваше от безжичното устройство, което Фин беше монтирал при тайната си визита в кабинета.
— Кой си ти? — извика сенаторът. — Къде си?
— Няма значение. Важното е друго: в компютъра ти е заредена бомба.
— Какво?! — изкрещя Симпсън и се надигна от стола.
— Ако направиш опит да напуснеш кабинета си, бомбата ще избухне! — предупреди гласът.
Симпсън моментално се отпусна обратно.
— Но нали редовно проверяват за взривни устройства? — безпомощно попита той.
— Развий задния капак на компютъра. Използвай отвертката, която оставих в чекмеджето на бюрото ти.
— Но аз…
— Направи го!
С треперещи ръце сенаторът извади отвертката, свали капака и се втренчи във взривното устройство пред себе си.
— Изработено е така, че да използва химическите и електронните компоненти на процесора — поясни гласът. — Ще се предизвика верижна реакция и ще последва едно голямо „бум“. Между другото, виждам всичко и ще те взривя в момента, в който се опиташ да неутрализираш бомбата. Ясно ли ти е?
Симпсън кимна.
— Не кимай, а отговори на глас! Ясно ли ти е?
— Да, ясно ми е, за бога! — нервно преглътна сенаторът.
— След малко при теб ще дойде един човек. Ще го последваш без никаква съпротива. Ако направиш опит да вдигнеш тревога, кабинетът ти ще хвръкне във въздуха! А ако навън се опиташ да влезеш в контакт с някого, жена ти ще умре. Ясно ли ти е?
— Държите Дона?
— За момента бившата Мис Алабама се чувства добре. Но това състояние зависи изцяло от степента на твоето сътрудничество. Разбираш ли?
— Да — съкрушено отвърна Симпсън.
— Много добре. А сега се вземи в ръце и чакай появата на мъжа, за когото ти споменах. През цялото време ще те наблюдавам. Той ще обясни, че трябва да те отведе на спешно съвещание в Лангли. Възникнала е ситуация, която изисква присъствието на председателя на Комисията по разузнаването. Ти ще потвърдиш думите му пред сътрудниците си, ясно?
— Да.
Няколко минути по-късно на вратата се почука. После бледият, но, общо взето, сдържан сенатор пое към асансьорите в компанията на Стоун, който бе облечен в черен костюм и носеше тъмни очила. Едва когато колата, шофирана от Рубън, потегли, Стоун свали очилата и се извърна към пленника си.