— Здрасти, Роджър, отдавна не сме се виждали.
— Познаваме ли се? — каза Симпсън, после изведнъж хлъцна и се сви пред пронизващия му поглед.
— Предполагам, че не съм чак толкова променен — подхвърли Стоун. — Остарях още докато работех за теб и за Грей.
— Джон, повярвай ми! — изведнъж се отприщи Симпсън. — Аз нямам нищо общо с това, което сполетя теб и жена ти! Ние много добре се грижихме за Джаки!
— Дъщеря ми се казваше Елизабет, а не Джаки! — каза Стоун и го блъсна с лакът.
— Грей ни предложи да я осиновим! Не ни каза, че е твоя дъщеря! Съвсем наскоро научих истината.
— Кой заповяда да ме убият?
— Над мен стоят други хора.
— Грей ли?
— Възможно е — бавно отвърна Симпсън. — От него научих, че си пожелал да напуснеш „Три шестици“. А това никак не му харесваше.
— Вероятно и на много други. Но ти заповяда отстраняването на Андропов и Черненко, нали?
— Кой ти каза!? — почти се задави Симпсън.
— Ти ли издаде заповедта?
— Това принадлежи на миналото, Джон. Не казвам, че съм го направил, но подобна заповед задължително трябва да бъде одобрена от най-високо място.
— Сигурен съм, че добре си прикрил задника си. Аз успях да поговоря с Макс Химърлинг, преди да умре.
По лявата скула на Симпсън пробяга нервен тик.
— Химърлинг?
— Да. Предполагам, че Грей го е убил в момента, в който е научил за нашия разговор. Старият Макс знаеше всички срамни тайни.
— Какво ти каза той? — нервно преглътна Симпсън.
— Всичко, което исках да знам — кротко отвърна Стоун. — Най-вече, че ти или Грей сте заповядали удара срещу мен.
— Ще ме убиеш ли? — едва чуто попита Симпсън.
— Зависи единствено от теб — отвърна Стоун, облегна се назад и си сложи тъмните очила. Помълча известно време, после добави: — И от това доколко Грей цени твоето приятелство. Ако не захапе въдицата, ти нямаш никаква стойност за мен.
— Имам всички шансове да бъда следващият президент на тази страна! — извика Симпсън.
— Малко ме интересува — каза с хладен глас Стоун.
87
Симпсън говореше бавно и отчетливо по телефона, придържайки се стриктно към текста, който му бяха предложили. Опрял пистолет в главата му, Стоун внимаваше да няма никакви отклонения.
— Те искат среща, Картър — каза нервно сенаторът.
— Нямам представа за какво говориш — отвърна Грей. Кои са те?
— Знаеш кои са!
— Които и да са, предай им, че могат да използват записа на този разговор срещу когото пожелаят, но не и срещу мен.
— По дяволите, Картър! — избухна Симпсън. — Те ме държат като заложник.
— Ако искаш, мога да позвъня на 911 — хладно отвърна Грей. — Имаш ли представа къде те държат?
— Те искат нещо, което притежаваш.
— Така ли?
— Знаят за Рейфилд.
— Пак повтарям, че нямам представа за какво говориш.
— Разполагат със заповедите, които подписах. За тях имаш представа, нали?
— Не, нямам.
— Ти издаде тези заповеди, Картър!
— Слушай — въздъхна Грей. — Отново ще ти кажа, че не разбирам за какво става въпрос и по тази причина не ми е ясно каква сделка предлагаш.
— Да върнеш момчето, за да ме пуснат.
— Не, ще го върна срещу заповедите.
— А с мен какво ще стане?
— Не знам, Роджър.
— Те ще ме убият, ето какво!
— Съжалявам да го чуя. Но ти живя един доста продължителен и пълноценен живот. Къде искат да направим размяната?
— Господи, какъв мръсник си!
Стоун издърпа слушалката от ръката му.
— По-късно ще ти позвъним за мястото и времето — сухо каза той. — Ще получиш Симпсън без допълнителни условия, просто защото ми се повдига от него.
— Радвам се да чуя гласа ти, Джон. Знаеш ли колко затруднения ми причини напоследък?
— Май само за това живея.
— Надявам се, че няма да ми направиш някоя тъпа засада.
— По този въпрос се налага да рискуваш, Картър.
— А какво ще стане, ако не се появя?
— Заповедите ти за убийствата на Андропов и Черненко ще бъдат изпратени до петима души във Вашингтон, никой от които не можеш да наречеш свой приятел. След което ще дадем шанс на уважаемия сенатор да отърве кожата, като те накисне. Според мен той ще бъде един великолепен свидетел в съда.