— Кога ще се случи всичко това? — попита Анабел.
— Утре вечер — отвърна Стоун.
— Но нали тогава ще се проведе учебната терористична атака срещу Капитолия? — вдигна вежди Алекс. — Вече ни предупредиха. Там ще настъпи пълен хаос, Оливър. Линейки, полиция, пожарни, мними жертви… Ще бъде истинска лудница!
— Толкова по-добре — отвърна Стоун. — Ще ни помогне да се измъкнем лесно.
— Ако се измъкнем — мрачно уточни Анабел. — Вие двамата възнамерявате да проникнете в недовършен строеж с ограничени възможности за оттегляне, а срещу вас ще се изправят тежковъоръжени убийци на правителството, водени от един умен и безскрупулен тип.
— Добро и точно описание — кимна Стоун.
— А откъде си сигурен, че Грей няма да убие Симпсън? Може би се е престорил, че е готов на размяната, а всъщност целта му е да ликвидира и вас?
Въпросът бе зададен от Милтън и всички се обърнаха да го погледнат.
— Когато човек е бил достатъчно дълго в компанията на Оливър, той неизбежно се превръща в параноик — смутено поясни той.
Стоун се усмихна.
— Ти си абсолютно прав, Милтън. Аз наистина не виждам какво би попречило на Грей да убие Симпсън и да хвърли вината върху нас. За щастие обаче притежавам нещо, което той страшно много желае и непременно ще го поиска.
— Уликите, с които си го принудил да си подаде оставката — погледна го Алекс.
— Те са единствената причина, за да се появи. Заповедите за убийството на Андропов и Черненко не го интересуват, тъй като уличават единствено Симпсън.
— Добре — не се предаваше Анабел. — Грей се появява с малката си армия и размяната става факт. Въпросът е как ще се измъкнете заедно с Дейвид, след като той вече е получил каквото иска?
— Има начин — отвърна Стоун. — Но за да успеем, ще ни трябва цялата ви подкрепа.
89
За проникването в Центъра за посетители Фин се беше спрял на един камион с ремарке, но след инцидента със Сам беше решено да отложат операцията. Камионът обаче все още беше на негово разположение и когато Хари описа възможностите му, Стоун не се поколеба нито за секунда и нареди:
— Докарай го.
Задачата беше лесна, тъй като Фин имаше у себе си ключовете на камиона и на гаража, в който беше оставен.
В момента караше тежкотоварната машина през центъра на столицата. Когато най-сетне се добра до портала на недовършения център, подготовката за фалшивата терористична атака вече беше в пълен ход.
Спря камиона пред портала и изскочи навън. Беше облечен в работна униформа и разполагаше със служебна карта и товарителница, които, макар и фалшиви, изглеждаха напълно редовни за отегчения въоръжен пазач. Фин му подаде документите и отвори ремаркето на камиона. Пазачът огледа товара, дори повдигна капаците на някои сандъци, надникна вътре и пак ги затвори.
Появата му на обекта стана в шест и половина, малко след като работниците бяха освободени заради учебната атака. Следващата смяна щеше да дойде чак на другата сутрин. Размяната трябваше да стане точно в полунощ. Стоун щеше да уведоми за това Грей след два часа. Така щяха да имат достатъчно време, за да реализират плана за оттеглянето си, без да позволят на Грей някаква по-сериозна организация.
Милтън седеше в паркираната малко по-надолу кола и чакаше с мобилен телефон в ръка, изпълнявайки ролята на последния предпазен бушон. Ако нещата се объркаха, той трябваше да вдигне на крак институциите, отговарящи за сигурността на столицата: полиция, ФБР, пожарна и за когото още се сетеше. Всички те бяха разположени съвсем наблизо и реакцията им със сигурност щеше да бъде бърза. Все пак опасността да закъснеят беше твърде голяма. Кейлъб остана в тайната квартира, за да охранява Леся и семейството на Фин, а Рубън и Алекс бяха някъде наблизо и очакваха сигнала на Стоун.
— Ще се позабавя — каза на пазача Фин. — Защото се налага не само да разтоваря оборудването, но и да го разопаковам. А помощникът ми е в болнични.
— Колко време ти трябва?
— Надявам се да приключа малко след полунощ.
— В такъв случай е по-добре да започваш — рече пазачът и се отдалечи, без да му предложи помощта си.
Фин разтовари сандъците, използвайки един от мотокарите на обекта, и побърза да ги махне от рампата. Четири от тях имаха двойно дъно. От първите два изскочиха Стоун и Анабел, от третия измъкнаха завързания Симпсън с лепенка на устата, а в четвъртия беше оръжието, им, включително две снайперски пушки, които Стоун беше използвал като член на „Три шестици“. Забелязал как ги гледа Фин, той се усмихна и каза: