— Действат безупречно въпреки почетната си възраст.
— Нямат ли нощен мерник?
— Не.
— Но хората на Грей ще имат най-модерната оптика.
— Точно на това разчитам.
— Със сигурност ще носят и бронежилетки последно поколение.
— Аз винаги се целя в главата.
Скриха увързания Симпсън зад един сандък с облицовъчни плоскости и Фин ги разведе из помещенията, повечето от които бяха все още недовършени.
Стоун се изправи в средата на едно от тях и попита:
— Има ли балкон?
— Намираме се в централната зала — обясни Фин. — От нея има най-добра видимост към голямото фоайе. Ей там има и заседателни помещения, галерия, амфитеатър, закусвални, кафенета…
— Тук ми харесва — решително тръсна глава Стоун и огледа циментовия парапет на издължения балкон. — Високата позиция винаги е добра. А сега ми покажи къде е най-близкото табло за захранване.
След като приключиха с огледа, Фин ги преведе през няколко врати, които водеха към дълъг задънен коридор.
— Оттук се влиза в подземния тунел към Капитолия — поясни той. — Но в момента той е блокиран.
— Как тогава ще изведа Дейвид? — попита Анабел.
— През вентилационната шахта — посочи нагоре Фин. — Именно нея трябваше да използваме при планираното проникване. Направил съм нещо като карта…
Извади лист хартия и подробно й обясни накъде извива тръбата, преди да стигне до малко складово помещение.
— Оттам пресичате тесен коридор и стигате до една врата. Тя се отваря отвътре и не се охранява. Един от моите сътрудници вече използва този път по време на тренировките. Беше му малко тесничко, но той е доста по-едър от теб и от Дейвид. Сигурен съм, че няма да имате проблеми.
Стоун огледа Анабел и добави:— Това беше решаващо за избора ти. Рубън и Алекс по никакъв начин не могат да се напъхат в шахтата. Кейлъб и Милтън са слаби, но…
— Знам, знам — прекъсна го Анабел. — За разлика от тях аз вероятно ще успея да отстраня евентуалните проблеми, използвайки красноречието си.
— Алекс и Рубън ще ви чакат много близо до изхода. Ако има блокада, Алекс ще използва служебната си карта, за да ви преведе през нея.
— Добре, ясно. Къде трябва да чакам?
— Точно тук, до шахтата. Ние ще ти доведем Дейвид.
Анабел огледа високите широкоплещести мъже.
— Нещо не ми е ясно — промълви тя. — Ти и Хари не можете да се пъхнете в тръбата. Как тогава ще се измъкнете?
— Остави това на нас, Анабел — отвърна Стоун.
90
През следващите два часа Стоун и Фин се заеха с хореографията на предстоящите събития. Макар и експерт в тази област, Фин беше принуден да признае, че когато ставаше въпрос за осигуряване на максимални шансове за оцеляване в една твърде опасна акция, Стоун е много по-добър от него.
Обадиха се на Грей, след като бяха обсъдили различни варианти и бяха готови да посрещнат всякакви изненади. Заеха позиции и зачакаха. Стоун беше сигурен, че Грей ще изпрати разузнавателен екип за проучване на мястото. Два часа по-късно в недовършената сграда действително се появи група мъже, които започнаха внимателен оглед на помещенията, прикривайки се зад неколцина униформени пазачи — с белезници на ръцете или просто заплашени със служебни значки.
Когато процедурата приключи, на мястото се появи и самият Грей, който изглеждаше доста по-набит и по-як, отколкото го помнеше Стоун. Наблюдавайки го от своето скривалище, бившият оперативен агент бързо разбра, че това се дължи на бронежилетката, облечена под цивилните дрехи. Устните му се разтеглиха в хладна усмивка. Както беше споменал на Фин, той винаги се целеше в главата. Без мозък никой не можеше да оцелее, макар че доста хора във Вашингтон се опитваха да докажат обратното.
Редом с Грей крачеше мъж, който буташе пред себе си ръчна количка. Когато стигнаха центъра на просторната зала, той отвори ципа на огромния сак, натоварен върху нея, и помогна на момчето да излезе. Дейвид Фин беше с превръзка на очите, а ушите му бяха запушени с тапи. Хълцайки, той бавно се изправи до Картър Грей, който се озърташе.
— Е, пристигнахме — каза той и гласът му отекна в просторната зала.
Хари Фин се появи от една странична врата, влачейки овързания Симпсън след себе си.