— Предай ми детето! — остро каза той.
Грей изглеждаше леко ядосан от непочтителното отношение.
— Хари Фин, синът на Леся и Рейфилд — каза той. — Повече приличаш на майка си.
— Искам сина си!
— А къде са заповедите? Къде е записът, за който се разбрахме?
Фин измъкна от джоба си мобилен телефон и листове, навити на руло.
— Ето ги! Искам Дейвид до мен!
Ръката му побутна Симпсън, който се запрепъва напред. Последните няколко крачки измина почти тичешком. С едно бързо движение Грей смъкна превръзката от очите му и издърпа парцала от устата му.
Мъжът с количката побутна момчето към баща му. Фин го прегърна и прошепна:
— Всичко е наред, Дейви. Вече си при татко.
— Тате! — простена Дейвид в момента, в който Фин махна лепенката от устата му.
— Дай ми тези неща! — вдигна ръка Грей. — Веднага!
Фин ги подхвърли в краката му. Шефът на разузнаването се наведе, разгърна листовете и каза:
— Не мога да повярвам, че са оцелели толкова много години!
— Много неща са оцелели през годините, Грей — отвърна Фин и закри с тялото си Дейвид. — Включително и майка ми.
Почти физически усещаше как множество пръсти се увиват около спусъците.
Грей прослуша записа на мобилния телефон и го подаде на човека до себе си. Той сръчно го вкара в някакъв електронен уред и отново го включи. Резултатът се изписа на екрана с течни кристали.
— Оригинал, сър, презаписан само веднъж.
Имаше предвид копието, което някогашният шеф на разузнаването беше получил преди години от Оливър Стоун.
Грей се усмихна, прибра телефона в джоба си и се обърна към Фин.
— А как се чувства майка ти?
— Като вдовица, благодарение на теб.
Грей бавно се огледа.
— Знам, че си някъде тук, Джон — подвикна той. — Най-вероятно в компанията на малката си армия дрипльовци. Но ти добре знаеш правилата на играта и сигурно вече си наясно, че теренът е отцепен. Най-вече за полицията, ФБР, Сикрет Сървис и всяка друга организация, на която би могъл да разчиташ. Вероятно ти е известно, че в момента тук се провежда учебна терористична атака. Всъщност със сигурност ти е известно, защото именно по тази причина си избрал мястото с надеждата, че ще успееш да се измъкнеш в суматохата. Но на практика ще се получи обратното и никой навън няма да обърне внимание на факта, че някъде в сградата се стреля.
Сякаш в потвърждение на тези думи отвън долетяха дълги автоматични откоси, викове и грохот на взривени гранати.
Грей се втренчи във Фин.
— Може би трябва да благодариш на този младеж, Джон — продължи с равен глас той. — Хари Фин уби Бингам, Синсети и Коул, твоите бивши колеги, които бяха част от отряда, изпратен да те ликвидира. За съжаление те не успяха да изпълнят задачата, но все пак стигнаха до жена ти. Коул до последно настояваше, че той я е убил, но Бингам не беше съгласен. Всъщност те доброволно се заеха да изпълнят задачата. Предполагам, защото не са хранели особено топли чувства към теб.
Тирадата беше посрещната с пълно мълчание.
Грей изчака за момент, после каза:
— Може би ще пожелаеш да видиш на кого се натъкнах, докато пътувах насам…
91
Сърцето на Фин изтръпна при вида на Милтън, който се появи в залата между двама от хората на Грей.
Свит зад бетонния парапет на балкона, Стоун бавно отмести пръст от спусъка. Лесно би могъл да елиминира момчетата, които държаха Милтън, но не знаеше разположението на останалата част от отряда на Грей. А в момента това беше най-важното.
— Мисля, че размяната приключи — обади се Фин.
— Не, Хари — поклати глава Грей. — Тя едва сега започва.
След тези думи той се изтегли назад заедно със Симпсън и кимна на хората си. Скрит зад дебелата стена, сенаторът очевидно набра кураж и извика:
— Между другото, Джон, аз лично заповядах удара срещу теб. Никой не може да напуска „Три шестици“ по собствено желание. Съжалявам, че тогава не успяхме да те пипнем, но който умее да чака, винаги печели.
Стоун насочи поглед към мястото, откъдето долетя гласът на Симпсън. Мръсникът беше проявил достатъчно съобразителност и в момента беше извън обсег. За миг на Стоун му причерня пред очите, но бързо се окопити. Той беше длъжен да изпълни задачата независимо от приказките на Симпсън. Надигна се и хукна към електрическата макара, която бяха подготвили предварително.
В същото време Фин блъсна Дейвид на пода, измъкна оръжието си и се просна до него. Миг по-късно отгоре с грохот се стовари преграден панел с метална конструкция, а Стоун светкавично се върна на избраната позиция.