Изчисленията им се оказаха изключително точни. Панелът падна на половин метър от Фин и Дейвид и почти се разцепи, но това не им попречи да се скрият зад него.
Останали без противник, хората на Грей насочиха дула към Милтън, който изведнъж се оказа единствената им мишена. Миг по-късно рухнаха на цимента, улучени от куршумите на Стоун, изстреляни в бърза последователност.
Секунда по-късно ръката му се протегна към електрическия прекъсвач на дълъг кабел, който лежеше на парапета до него. Залата потъна в мрак.
Следващата маневра беше рискована, но той я изпълни успешно, защото помнеше наизуст стъпалата и завоите, по които трябваше да премине. Заряза укритието си зад парапета и се понесе напред, приведен към пода. Миг по-късно се метна върху плоската количка на ролкови лагери, която бяха намерили в близкия склад — от онези, които автомонтьорите използват за влизане под колите. Помагайки си с ръце, той бързо я насочи към мястото, на което стоеше Милтън. Според първоначалния план с нея трябваше да бъдат изведени Фин и момчето, но в момента Милтън се намираше в най-непосредствена опасност.
— Прикривай ме, Хари! — извика той.
Фин моментално реагира и започна да стреля.
Стоун примигна, за да нагоди зрението си към мрака, след което бързо продължи напред. Количката се блъсна в някакъв труп и Стоун сръчно смъкна прибора за нощно виждане от колана му.
— Милтън! — извика той, докато надяваше прибора на главата си.
— Тук съм — обади се със слаб глас приятелят му.
Стоун включи прибора и се обърна надясно. Милтън лежеше на два метра от него, прикрил главата си с длани, почти скрит под тялото на втория охранител.
— Ранен ли си?
— Не.
Стоун го издърпа изпод трупа на въоръжения мъж, качи го на количката и двамата заедно се плъзнаха към стълбите за балкона. През това време Фин продължаваше да ги прикрива с интензивна стрелба, изпразвайки втори пълнител.
— Ще те заведа при Анабел — поясни с нисък глас Стоун. — Тя ще те прехвърли в сградата на Конгреса заедно с Дейвид. През вентилационната шахта. Малко е тесничка, но ще се справиш.
— Не мога, Оливър! — простена Милтън.
— Защо?
— Защото страдам от клаустрофобия.
— Ох, добре — въздъхна Стоун. — В такъв случай ще те взема с мен.
— Но без тесни пространства, моля те! — нервно каза приятелят му.
— Тук всички пространства са тесни, Милтън! — изгуби търпение Стоун. — Видя ли колко човека е довел Грей?
— Дванайсет.
— Е, значи вече са десет.
Предстоеше им да пресекат едно доста широко открито пространство, което хората на Грей несъмнено наблюдаваха със специалното си оборудване. Но Стоун разчиташе именно на това. Приборите за нощно виждане бяха чудесно изобретение, но имаха и своята ахилесова пета. Той свали своя, протегна ръка към прекъсвача и с рязко движение го натисна.
Осветлението се включи, разнесоха се викове на болка. Когато човек с прибор за нощно виждане бъде облян от ярка светлина, той ослепява поне за една минута, и то по доста неприятен начин.
Стоун сграбчи ръката на Милтън и го повлече след себе си.
Миг след като пресякоха помещението и се скриха зад ъгъла, хората на Грей откриха хаотична стрелба. Стоун заповяда на приятеля си да не мърда от стената и хукна обратно. Фин и синът му все още бяха зад панела, приковани към пода. Съобразявайки със светкавична бързина, Стоун скочи на мотокара, натоварен с вентилационно оборудване, и тръгна към тях. Куршумите зачаткаха по дебелата стомана, която влезе в ролята на надежден щит.
Под прикритието на този щит тримата отново прекосиха откритото пространство и се присъединиха към Милтън. След бясно тичане по недовършени коридори и през зеещи врати те най-сетне стигнаха до мястото, където ги чакаше Анабел, и й предадоха ужасеното момче.
— Ти пък какво правиш тук?! — взря се изненадано в Милтън тя.
— Дълга история, но сега нямаме време за нея — отвърна Стоун. — Вие с Дейвид влизате в шахтата, а Милтън ще остане с нас.
Фин прегърна разплакания си син, който се вкопчи с две ръце в него. Изминаха няколко скъпоценни секунди, докато се освободи и го побутне към Анабел.
— Трябва да помогнеш на майка си — тихо рече Фин. — Аз скоро ще дойда при вас.