— Ще те убият, тате! — изхълца момчето. — Ще те убият!
— Бъди спокоен, бил съм и в по-тежка ситуация — каза Фин и направи опит да се усмихне.
Анабел пристъпи към Стоун и стисна ръката му между дланите си.
— Не умирай, Оливър! — прошепна тя. — Моля те, не умирай!
Мъжете й помогнаха да влезе във вентилационната шахта, след което сториха същото и с Дейвид. После Фин поведе Стоун и Милтън по един успореден коридор, построен с цел да изведе работниците от обекта в случай, че изходът на Центъра за посетители е блокиран.
Не след дълго стигнаха до заключената врата в дъното на коридора. Стоун разби бравата с един точен изстрел и пред тях се появи дълъг и тесен пасаж.
— Оттук ще стигнем до Джеферсън Билдинг — поясни Фин.
— Много добре — кимна Стоун. — От Кейлъб зная как можем да се измъкнем оттам. Ти си пръв, Хари. Нашият приятел ще бъде в средата, а аз ще бъда най-отзад.
— Сигурни ли сте, че е безопасно? — попита Милтън и уплашено надникна към тъмния пасаж.
— Абсолютно — кимна Стоун. — Това място е толкова безопасно, колкото…
Думите му бяха прекъснати от оглушителен изстрел. В първия момент не разбра откъде идва той. Не видя нито кога Фин се е прицелил, нито падането на снайпериста. Видя единствено лицето на Милтън. Очите му леко се разшириха, но изненадата му сякаш не беше особено голяма. Тялото му бавно се прегъна и падна на колене, от устата му потече кръв.
— Оливър? — прошепна той, после рухна по очи на пода. Огромната дупка в гърба му се пълнеше с тъмна течност.
През живота си Стоун беше виждал много рани като тази, всичките фатални.
Милтън Фарб беше мъртъв.
— Мили боже! — прошепна Фин, свел поглед към трупа.
Стоун коленичи, вдигна приятеля си и го пренесе в съседното помещение. Там внимателно го положи на цимента, затвори безжизнените му очи и скръсти тънките му ръце на гърдите. После стана, стисна пушката и тръгна напред, без да поглежда Фин. Но посоката, в която се придвижваше, беше обратно към централната зала, а не към сигурността.
Очите на Хари Фин се заковаха във вратата, която водеше към Джеферсън Билдинг и свободата. Синът му беше в безопасност. Ако тръгнеше веднага, скоро щеше да го настигне. Оттук нататък битката не беше негова. Джон Кар беше убил баща му. Не му дължеше нищо.
Той спаси мен, майка ми и Дейвид. За всичко това съм му задължен.
Грабна пушката и хукна след Оливър Стоун.
92
Човекът, който се включи в битката през тази нощ, съвсем не приличаше на скромния и добродушен Оливър Стоун, който изкарваше прехраната си с поддръжката на едно гробище. Той отново се превърна в машината за убиване, която трийсет години по-рано се наричаше Джон Кар и която умееше да отнема живот по начин, който обикновените хора изобщо не биха могли да си представят. През тази нощ той настървено впрегна всичките си умения, но зад действията му сякаш стоеше друга, по-висша сила. Куршумите, които би трябвало да сложат край на живота му, профучаваха на милиметри от него; разминаваше се на косъм със заложените капани. Сякаш провидението най-после беше решило да му даде онзи шанс за възмездие, който цял живот беше чакал. Разбира се, тези мисли се появиха в съзнанието му много по-късно. През тази нощ той просто убиваше и недовършеният строеж се обагри от кръв. Фин ликвидира само още един човек, докато Стоун се справи с останалите шестима. Двама от тях бяха повалени с изстрели, каквито Хари Фин виждаше за пръв път в живота си. Той нямаше представа как е възможно някой изобщо да стреля така: сякаш направляваше посоката на куршумите със силата на волята си.
Стоун имаше друго обяснение за своето оцеляване. Без съмнение хората на Грей бяха по-млади, по-силни и по-бързи, с великолепна подготовка. Ала бяха обучавани да атакуват само когато численото превъзходство е на тяхна страна, и бяха убивали хиляди пъти… но по време на тренировки.
В действителността обаче нещата стояха по съвършено друг начин. Във Виетнам Стоун със сигурност беше убил повече хора от всичките подчинени на Грей, взети заедно. Врагът винаги имаше числено превъзходство. Често бе оставал сам срещу него. Това каляваше.
Справили се с екипа на Грей, двамата използваха аварийния изход, за да стигнат до Библиотеката на Конгреса в Джеферсън Билдинг, а оттам, следвайки указанията на Кейлъб, се озоваха под открито небе. Съкрушеният от мъка Стоун свали тялото на Милтън от рамото си и приклекна до него зад близките храсти, а Фин се промъкна до един фургон за оказване на първа помощ, който беше част от декора на тренировъчна операция. Върна се с униформа на санитар. След кратък оглед на периметъра установи, че точно пред библиотеката е паркирана линейка с ключове на таблото. Няколко минути по-късно двамата натовариха в нея положеното на носилка тяло на Милтън с чаршаф върху лицето.