— Какво е станало снощи, за бога? — с тревога попита той. — Докладваха ми, че е имало кръв и следи от престрелка!
— В сградата на недовършения Център за посетители успяхме да засечем Джон Кар и синът на Леся, сър.
— Господи! — възкликна президентът. — Насред Капитолия!
— Нямам идея как са успели да се промъкнат там. Веднага след като получихме сигнала, се насочихме към центъра със специализиран отряд командоси. Завърза се ожесточена престрелка.
— И какво се случи?
— Съответните хора бяха ликвидирани — неопределено отвърна Грей.
— Загуби от наша страна?
— За съжаление, да. Роднините им вече са информирани.
— А къде са труповете?
— Транспортирахме ги в чужбина за дискретно погребение. Трябва да запазим нещата в тайна, сър, защото не зная дали си представяте какво ще стане, ако пресата ги надуши.
— Аз съм президент на тази страна, Картър! — хладно го изгледа държавният глава. — Искам да зная какво означава всичко това, и то веднага!
Грей спокойно се облегна назад. Той отдавна знаеше, че ще се стигне до този момент. Извади заповедите от джоба си и ги остави върху писалището. Мобилният телефон вече беше унищожен, но тези хартийки бяха твърде ценни, за да последват съдбата му. Главно защото името му не фигурираше върху тях.
Президентът ги прочете и вдигна глава.
— Роджър Симпсън?
Грей мрачно кимна.
— Най-добре е да чуете цялата история, сър — тежко въздъхна той.
Разказът му беше почти пълна измислица, но прозвуча толкова достоверно и убедително, че президентът явно го прие за чиста монета.
— А какво е участието на Леся и Рейфилд Соломон? — попита той. — Соломон беше обявен за национален предател. Такъв ли е бил? Ако истината е друга, ще се наложи да оправяме нещата.
— Не мога да кажа със сигурност, че е бил предател, сър — въздъхна Грей.
— Но нали твърдеше, че именно предателството е било причината за неговото ликвидиране?
— В онзи момент всички бяхме убедени в това. Но днес не ми изглежда толкова сигурно. Ще се наложи отново да проуча някои факти.
— Направи го, Картър. Непременно го направи. И ако се окаже, че този човек е бил невинен, ние трябва открито да го признаем.
— Не ще и дума, сър. Още повече, че Рейфилд Соломон беше мой личен приятел.
— Не мога да повярвам, господи! — хвана се за главата президентът. — Нашата страна е ликвидирала двама съветски ръководители!
— И на мен ми беше трудно да го повярвам, сър.
— Искаш да кажеш, че не си бил в течение? — остро попита президентът.
— В онези години се действаше по различен начин — започна Грей, подбирайки внимателно думите си. — Периодично получавахме сведения за плановете на руснаците да нанесат удар срещу държавния глава на САЩ и вземахме съответните мерки. Но при пълна дискретност, защото обратното би означавало опасност от ядрен конфликт. Официално ние никога не сме планирали удари срещу съветски лидери, но сам разбирате, че те винаги са били част от правилата на Студената война.
— В такъв случай кой е заповядал убийствата на Андропов и Черненко? — нервно попита президентът.
— Такива заповеди не са минавали през мен.
— Искаш да кажеш, че е работа на Роджър Симпсън, въпреки че по онова време е бил само наблюдаващ агент, а не висш кадър?
— В никакъв случай, сър. Той не би могъл да разпореди подобна операция на своя глава. Със сигурност е получил зелена светлина от най-високо място, но по други канали.
— Канали, които са заобикаляли теб? Но защо? Нали ти си бил негов пряк началник?
— Не по всички въпроси, сър. Аз никога не съм крил отношението си към убийствата на чуждестранни лидери и съм се придържал към закона, който категорично ги забранява.
— Май по този въпрос ще трябва да си поговоря директно с Роджър — каза президентът.
— Не съм сигурен, че това ще бъде разумно, сър. Той възнамерява да се кандидатира за Белия дом, а на всичкото отгоре е член на вашата партия. Ако започнете разследване, има опасност нещата да стигнат до медиите. Знаете колко трудно се опазват тайните в днешно време.
— Знам, разбира се — въздъхна президентът. — Проклетите търсачи на сензации са навсякъде!
— А и какво очаквате да каже сенатор Симпсън? Подписът му стои под тези заповеди, но той несъмнено ще заяви, че ги е съгласувал на най-високо място. Може би ще твърди, че и аз съм знаел за тях. Не можете да го обвинявате, че иска да заличи следите си. Работата отдавна е свършена. Двама души са убити. Незаконно? Може би. Резултатът оправдава ли средствата? Според мен човечеството ще даде положителен отговор на този въпрос. Затова бих ви посъветвал да не разлайваме кучетата, господин президент. Нека си спят.