На екрана се появи малка, спартански обзаведена стая, Около дървената маса седяха четирима души. От едната страна бяха Рейфилд Соломон и доста по-младата Леся, а насреща им седеше Роджър Симпсън, млад и наперен. Последният член на компанията не беше особено променен.
— Картър Грей — промърмори Алекс.
— Точно така кимна Леся. — Идеята да заснемем тайно срещата беше на Рейфилд. Мисията беше колосална.
Темата на разговора беше убийството. Явно Андропов вече се беше преселил в отвъдното, защото се обсъждаше ликвидирането на Константин Черненко като последния човек, застанал на пътя на Михаил Горбачов към властта.
— Миналия път Рей и Леся се справиха отлично — каза Грей. — Никой не се усъмни, че Андропов е умрял от естествена смърт.
Някои отрови не оставят следи — отвърна Леся. — А в Съветския съюз има достатъчно високопоставени хора, които не скърбят за бедния Юрий.
— Може би няма да скърбят и за Черненко, макар да си го избраха за генерален секретар — каза Симпсън.
— Не, не, още е рано — обади се Грей. — Трябва да мине поне една година. Междувременно ще успеем да организираме нещата и да избегнем евентуалните подозрения. По всичко личи, че Горбачов е човекът, който ще наследи властта след смъртта на Черненко.
— Ако изчакаме малко, Константин може да ни спести отровата — изтъкна Соломон. — Той е с доста разклатено здраве.
— Добре, ще му дадем една година — кимна Грей. — Ако все още е жив, вие с Леся ще ускорите пътуването му към отвъдното.
— Това съгласувано ли е с президента и директора на ЦРУ? — попита Соломон.
— Абсолютно — кимна Симпсън. — Те го приемат като важен фактор за мира и отстраняването на съветската заплаха. А ти добре знаеш, че много хора в Русия също мислят така.
— Ще се превърнете в герои! — тържествено обяви Грей, обърна се към Леся и добави: — Всичко това става възможно само защото ти премина на наша страна. Ако между САЩ и Съветския съюз се възцари траен мир, заслугата до голяма степен ще е твоя. И въпреки че твоите усилия никога няма да станат общоизвестен факт, ти ще получиш дълбоката благодарност на своята втора родина. С Рей много пъти сте рискували живота си за тази страна. Позволете ми да ви предам личните благодарности на президента за всичко, което сте направили за Америка.
Няколко минути по-късно записът свърши.
— Никога не съм виждала по-добър лъжец от вашия Картър Грей и уважаемия сенатор Симпсън — въздъхна Леся. — В сравнение с тях аз съм една нещастна аматьорка.
— Защо по-рано не ни показа това, ей богу? — избухна Алекс Форд.
— Защо не го направи, когато ни даде заповедите? — добави Фин.
— Само глупаците дават всичко наведнъж. Умният човек винаги си оставя нещо в резерв. Преди да сложа записа в мечето на Сузи, аз се погрижих да скрия оригинала на сигурно място.
— Но за сметка на това умряха хора! — прошепна с отчаяние Кейлъб. — Милтън умря!
— Нищо не можех да направя — кротко отвърна Леся. — Какво щеше да стане с нас, ако им бяхме предали и този филм? Умрелите пак щяха да са си умрели, включително и вашият приятел. А ние нямаше да разполагаме с абсолютно нищо.
— Добре де, но какво ще правим с това нещо? — раздразнено попита Алекс.
— Искам да се срещна с Картър Грей! — твърдо отвърна Леся.
— Какво?! — подскочи Фин.
— Трябва да се изправим очи в очи!
— А ако откаже? — попита Алекс.
— Нека поговоря с него по телефона — усмихна се Леся. — Ще видиш, че ще пожелае да се срещнем.
95
— Колко много време мина, Леся — рече Грей, докато се настаняваше срещу нея. Мястото на срещата беше една мотелска стая във Фредериксбърг, Вирджиния. — Доста си се променила.
— Ти обаче никак не си се променил, като съдя по последните събития — хладно отвърна тя.
— По телефона спомена, че искаш да ми покажеш нещо.
— Твоите хора са отвън, нали? Ти винаги ходиш с охрана, Картър.
— Такава ми е работата, трябва да бъда предпазлив. Какво искаш да ми покажеш? Казвай, защото не разполагам с много време.
Леся включи лаптопа, който носеше със себе си. Грей изгледа записа, без да каже нито дума. Извърна глава едва когато екранът се опразни.
— На Рейфилд ли беше идеята за този филм? — попита той.