С натежали клепачи извърна глава към идеално кръглата дупка в прозореца. Очите му се спряха върху скелета на сградата отвъд улицата, която така и си остана недовършена. Тялото му се наклони напред и падна върху масата. Миг преди да издъхне, сенатор Симпсън разбра кой го е убил.
98
Реставрацията на къщата на Картър Грей, кацнала на скалите над залива Чесапийк, премина под знака на максималната сигурност, както подобаваше на шефа на разузнаването. Задачата, разбира се, включваше всички възможни мерки за предотвратяване на повторното й взривяване. Сред тях, предвид забележките, направени от Оливър Стоун, фигурираше монтаж на блиндирани прозорци и добре скрито захранване с газ. Охраната остана в къщичката, а подземният тунел за аварийно оттегляне беше възстановен.
Грей ставаше рано и си лягаше късно. Личният му хеликоптер изминаваше хиляди мили — излиташе и кацаше по всяко време на денонощието от специалната площадка в близост до къщата. На свое разположение имаше и реактивен самолет, с който обикаляше горещите точки на света. Той беше наясно, че след няколко години ще се пенсионира, този път завинаги. И единственото му желание беше да го стори с неопетнена репутация, като един от най-великите държавни служители в историята на страната.
Бурята бързо настъпваше откъм морето. Докато се обличаше в спалнята, Грей долови далечния грохот на гръмотевици. Погледна часовника си, който показваше шест часа. Налагаше се да побърза. Днес нямаше да използва хеликоптера, тъй като вятърът беше твърде силен, а небето вече се разкъсваше от мълнии.
Излезе навън и се насочи към трите автомобила с повишена проходимост, които чакаха на алеята. В средния, кадилак ескалейд, го чакаха шофьорът и личният му бодигард. В останалите два щяха да пътуват още шестима тежковъоръжени охранители.
Напуснаха имението и поеха по тесния асфалтиран път. Запръска ситен дъжд. Грей разтвори бележника на коленете си с намерението да се подготви за първата си среща за деня. Но мислите му бягаха надалеч.
Джон Кар все още беше някъде наоколо.
Колите намалиха скорост и навлязоха в лек завой. И тогава Грей го видя. Ръката му бързо натисна бутона за сваляне на стъклото.
В крайпътната трева белееше надгробен камък, пред който беше забучено малко американско знаме. Като онези, които изпълваха националното гробище „Арлингтън“.
В следващата секунда изведнъж разбра какво е направил. Но още преди да изкрещи от ужас, куршумът, изстрелян от дългобойната карабина, проби слепоочието му и сложи край на живота му.
Мъжете от охраната излетяха от блиндираните коли с извадено оръжие, което въртяха във всички посоки. Но от стрелеца нямаше и следа.
Няколко души хукнаха в посоката, от която предполагаха, че е дошъл изстрелът. Един остана при колата и внимателно отвори задната врата. Окървавеният труп на Картър Грей се свлече навън, увиснал на предпазните колани.
— Мамка му! — промърмори бодигардът, измъкна мобилния си телефон и бързо набра някакъв номер.
99
Оливър Стоун застреля Грей от толкова далечно разстояние, че дори не се наложи да бяга от охраната му. Беше имал и по-трудни изстрели през дългата си кариера, но този беше най-важният от всички. Потъна в гората и бавно се насочи към дома на мъртвеца. Дъждът се усили, светкавици раздираха небето.
Ликвидира Симпсън от недовършената сграда срещу дома му, опрял снайпера на някакъв празен варел. Снимката, която залепи върху вестника, беше на съпругата му Клеър. Онзи негодник трябваше да знае защо умира. Прикрепи я към точно определено място в средата на страницата, с оглед куршумът да я унищожи напълно, без да оставя следи.
Веднага след това скочи в колата и подкара към къщата на Грей, тъй като трябваше да го убие, преди да научи за смъртта на Симпсън и да потъне в дълбока нелегалност. С метеорологичната прогноза се запозна предишната вечер. Очакваната гръмотевична буря означаваше, че Грей ще трябва да се лиши от личния си хеликоптер и да използва автомобил. Първата му работа беше да постави надгробния камък с националния флаг встрани от пътя, защото знаеше, че дори предпазлив човек като Грей ще свали стъклото, за да го огледа по-добре. Тези няколко секунди му бяха напълно достатъчни. При наличието на оптически мерник, точно оръжие и умението да убива, което беше живо дори след толкова много години, той беше почти сигурен, че ще успее. И наистина успя.