Офертата предизвика остра реакция от страна на министъра на вътрешната сигурност. Двамата членове на кабинета се счепкаха като ученици на игрището и скандалът бе прекратен лично от президента, който ги привика на съвместна видеоконференция и категорично обяви, че Хари Фин остава там, където се намира в момента: независим сътрудник на МВС. Победен, но непримирим, министърът на отбраната се качи на хеликоптера си и отлетя за Вашингтон.
Хари Фин остана в Норфък за кратък брифинг пред унизените и мрачни представители на охраната в базата. Любезен и почтителен както винаги, той не им спести нищо. Провалът е налице, осъществих пробива по този и този начин, ето какво трябва да направите, за да предотвратите проникването на истински терорист.
Това, с което си вадеше хляба Фин, беше популярно в професионалните среди с наименованието „червени клетки“. Така го беше нарекъл авторът на програмата — един бивш тюлен. Проектът беше стартирал веднага след края на войната във Виетнам, когато един вицеадмирал поискал проверка на сигурността на военните подразделения под негово командване. След 11 септември той обхвана проверката и на цивилни обекти, които представляваха интерес за терористите и други престъпни организации.
Хората с уменията на Фин, почти всичките бивши военни, получаваха задачата да се организират в терористични „клетки“ и да проникват в строго охранявани обекти. Тези операции често се осъществяваха по нетрадиционен и силно „персонифициран“ начин. Това означаваше, че Фин и колегите му трябва да овладеят до съвършенство уменията на терористите, чиито акции се опитваха да предотвратят. За момента властваше мнението, че мюсюлманските терористични групировки не притежават кой знае какви технически умения. Дори след 11 септември в американските разузнавателни кръгове надделяваше убеждението, че подобни терористични клетки не са в състояние да проникнат в стратегически важни обекти или да направят каквото беше направил Фин в онзи пътнически самолет. Те можеха да се самовзривяват на обществени места и да насочват отвлечени самолети във високи сгради, но нападението срещу атомна електроцентрала или военен обект бе съвсем друга игра.
Това мнение властваше доста дълго време, но политиците и висшите военни най-накрая проумяха, че заплахата от тероризъм в световен мащаб не идва единствено от мюсюлманите. Китай, Русия, бившите комунистически страни, а дори и няколко държави в западното полукълбо имаха основателни причини да причинят зло на Съединените щати. А тези държави разполагаха с инфраструктура, кадри и достъп до поверителна информация, за да осъществят решително и може би успешно нападение срещу американски секретни обекти. В резултат Фин получи заповед за проникване във военноморската база с всички средства, без ограничения по отношение на методите и техническото оборудване. И той я изпълни.
Други на негово място, включително хора от червените клетки, с които беше работил, положително щяха да отпразнуват този сериозен успех. Но Фин не беше като другите. Една важна причина го задържа ден повече в базата в Норфък. Големият му син Дейвид играеше в детския отбор по американски футбол, който беше на турне в района. Фин присъства на победния мач, а вечерта качи в колата радостно възбудения Дейвид и двамата потеглиха за дома. По пътя разговаряха за училището, за момичетата, за спорта. В един момент Дейвид, който на тринайсет години беше почти колкото баща си, изведнъж попита:
— А ти защо пътува чак дотук? По работа ли?
Фин кимна.
— Едни хора имаха проблеми със сигурността и ме помолиха да ги отстраня.
— Успя ли?
— О, да. Сега всичко е наред. След като открихме проблемите, останалото беше лесно.
— А за каква сигурност става въпрос?
— Различни неща. Нищо особено.
— Значи можеш да ми разкажеш, нали?
— Съмнявам се, че ще ти бъде интересно. С такива неща се занимават много хора и различни фирми по цялата страна. Единственото хубаво на тази работа е, че не съм длъжен по цял ден да вися на някое бюро.
— Веднъж попитах мама за работата ти. Тя каза, че не е много сигурна с какво се занимаваш.