Пое бавно по стълбите към втория етаж и надникна в стаите на децата. Манди спеше с разтворена на гърдите книга. Той внимателно я отмести, изключи нощната й лампа и се шмугна в леглото. Задраска Картър Грей от списъка, който винаги беше в съзнанието му, и насочи вниманието си към следващото име.
Погледна ръцете си, които въпреки ръкавиците бяха леко обгорени от пламтящите дрехи на онзи бодигард. Преди да се качи, ги натърка с лед в кухнята и ги намаза с някакъв мехлем.
— Никога повече не прави такива неща, Хари — предупреди се шепнешком той. Манди обаче го чу и се размърда в леглото. Той протегна ръка и лекичко разроши косата й. Контрастът между зачервената длан и прекрасната руса коса на Манди предизвика в душата му внезапното желание да хукне колкото го държат краката, сякаш да избяга от живота, който водеше. Всичко в този живот му харесваше: красива жена, три прекрасни деца, хубава къща и работа, която обичаше. С едно-единствено изключение, от което нямаше как да се отърве. Не беше честно. Просто не беше честно. Но как да спре, по дяволите? То се беше загнездило в главата му, откакто се помнеше. Беше се превърнало в част от него, беше по-силно дори от ролята му на съпруг и баща, което истински го плашеше.
Фин скри ръцете си под завивките и направи опит да заспи.
15
— Багър е пипнал Тони — каза в слушалката Анабел. Не беше спала цяла нощ, а на разсъмване се обади на някогашния си партньор Лио Риктър. Нямаше представа в какъв часови пояс се намира той и не я интересуваше.
От другата страна на линията Лио подскочи от изненада и усети, че му призлява.
— Какво говориш, по дяволите?
— Тони е прецакал работата. Започнал е да пилее пари и Багър го е спипал. Трима души са убити, а самият Тони е в кома, с безнадеждно увреден мозък.
— В такъв случай бъди сигурна, че малкият язовец ни е изпял! — каза Лио. — Защо някой не пречука тоя Багър? Толкова ли е трудно?
— Ами ако е научил фамилното ми име? — отвърна с въпрос Анабел. — Ти си го споменал на Фреди, а той като нищо го е издрънкал на Тони. Или може хлапето да ви е подслушало.
— Не знам какво да ти кажа, Анабел. Най-вероятно и двамата сме прецакани, защото сред измамниците едва ли има много на нашето ниво, които се казват Анабел и Лио.
— Ако знаеш къде е Фреди, трябва да го предупредиш.
— Ще направя каквото мога. Всъщност защо не се съберем? Двамата по-лесно ще се измъкнем от бъркотията.
— А Джери Багър ще пипне двама души вместо един — отвърна Анабел. — Стой където си и гледай да се окопаеш още по-дълбоко!
Тя изключи телефона и седна на леглото. Може би беше време да вкара в действие милионите си. Да похарчи колкото трябва и да бяга, без да поглежда назад. Частен самолет, частен остров, много охрана — всичко това звучеше примамливо, но тя имаше мрачното предчувствие, че то е равносилно на червен плащ, размахан пред очите на разярен бик. Все още се чудеше какво да прави, когато телефонът иззвъня.
— Дано не съм те събудил — каза Оливър Стоун.
— О, аз ставам рано — излъга тя.
— Имам новини за теб. Ако искаш, можем да се срещнем у нас.
— А защо ти не отскочиш, Оливър? — предложи тя. — Ще закусим заедно. Съвсем наблизо има едно добро кафене.
Продиктува адреса и трийсет минути по-късно двамата седяха на една масичка в дъното, далеч от останалите клиенти. След като взеха поръчката им, Стоун разказа какво е открил.
— Не виждам по какъв начин ще ни помогне това — поклати глава Анабел, докато разбъркваше захарта в кафето си.
— Нападението е най-добрата отбрана. Властите с удоволствие ще го заковат, стига да им помогнем. Ако това се случи, той едва ли ще има време за теб. Дори едно сериозно разследване на бизнеса му ще бъде достатъчно, за да се почувстваш сигурна.
— Не познаваш Джери — въздъхна Анабел. — Той има четирийсет милиона причини да отдаде всяка минута от живота си за моето ликвидиране.
— Познавам хора като Джери Багър — каза Стоун. — Разбира се, че не става въпрос само за пари. Става въпрос за унижение и загуба на авторитет. Той трябва да изглежда непобедим в очите на околните, иначе няма да е Джери Багър.
— Веднага си го преценил.
— Казах, че познавам много хора като Багър. Дори съм работил за някои от тях.
— Добре де, как ще действаме, ако наистина решим да контраатакуваме? — предпазливо попита тя.
— Първо трябва да напипаме слабото му място. Естествено, по пътя на най-малкото съпротивление. В Португалия той е убил трима души, а четвърти лежи в кома. Успеем ли да го уличим за тези убийства, ще се отървем от него завинаги.