Выбрать главу

— Точно това, което чухте.

— Нямаме никакво намерение да ви водим на местопрестъплението! — отсече онзи.

— Защото, ако сте убиецът, вероятно ще се опитате да прикриете нещо — добави другият.

Стоун изпусна шумна въздишка и вдигна глава.

— Свържете ме с директора на ФБР, ако обичате.

— Моля? — изгледа го недоумяващо единият.

— Да, с шефа на Бюрото. Съвсем наскоро получих благодарствено писмо от него. По една случайност разполагам с копие, което е в джоба ми. Преди да тръгна насам, му позвъних и обещах да му се обадя, ако имам някакви неприятности в тази сграда.

Стоун подаде един лист на агента срещу себе си. Другият се надвеси над него и двамата внимателно изчетоха писмото, а после погледнаха Алекс Форд, който само сви рамене.

— Ще ме свържете ли, или ще се разберем да не безпокоим директора, а просто да ме заведете на местопрестъплението? — попита Стоун. — Нямам цял ден за губене.

— Не виждам причина да безпокоим директора — отвърна най-сетне агентът срещу него.

— Радвам се да го чуя — надигна се Стоун.

17

Един от агентите на ФБР поведе Стоун и Алекс Форд към останките от къщата на Грей.

— Експлозия на газ? — попита Форд.

— На такова прилича — отвърна агентът. — Само че аз не мога да разбера как се е стигнало до нея. Къщата е сравнително нова и разполага с модерни средства за защита.

Стоун гледаше руините, където беше гостувал преди часове.

— Къде е бил открит трупът му? — попита той.

— Съжалявам, но не мога да кажа. Останки от някакво тяло бяха открити в спалнята.

— Идентифицирахте ли ги?

— Достатъчно е да ви кажа, че водим следствие за убийство на собственика.

— А открихте ли шофьора, който ще потвърди показанията на Оливър?

— Изчезнал е — поклати глава агентът. — Беше служител на ЦРУ. Не знам каква е историята там. Разбира се, това означава, че вашите обяснения как ви е върнал вкъщи остават непотвърдени.

— Ако бях решил да взривя това място, едва ли щях да разтръбя, че отивам на среща с него, особено пък пред агент на Сикрет Сървис. И със сигурност нямаше да го направя същата вечер, в която съм го посетил.

— Фактът, че къщата е била взривена след вашето посещение, е основната причина да сте заподозрян — контрира агентът.

— Именно затова съм тук — отвърна Стоун. — Колкото по-бързо откриете истинския убиец, толкова по-скоро ще бъда изваден от списъка на заподозрените.

— Имало ли е и други хора? — попита Форд.

— Един пазач — кимна агентът, без да сваля очи от лицето на Стоун. — Изскочил от къщичката ей там и бил улучен от отломки, които са го подпалили. Спомня си, че някой го е съборил на земята и е изгасил горящите му дрехи. Припаднал от болки и се свестил едва в линейката. В момента се намира в клиника по кожни изгаряния в Анаполис, но ще се оправи.

— Значи все пак е имало други хора — отбеляза Форд.

Агентът продължаваше да фиксира Стоун, който вдигна ръце и пристъпи към него.

— Можете да ме проверите за изгаряния, ако желаете.

— Не е ли бил шофьорът? — забързано попита Алекс, хвърляйки предупредителен поглед към Стоун.

— Пазачът е изпитвал силни болки и е успял да забележи само, че е бил мъж — призна агентът. — Но ако е бил шофьорът, защо му е трябвало да бяга?

— Би побягнал, ако има нещо общо с взривяването — отбеляза Стоун. — В същата посока сочи и фактът, че в момента е изчезнал. Не искам да ви уча как да водите следствието, но върху това заслужава да се помисли.

— Помислили сме — намръщено отвърна агентът.

— Открихте ли нещо използваемо сред отломките? — попита Стоун.

— И да сме открили, едва ли ще ви докладваме.

Стоун се усмихна, обърна се и го видя.

— Е, след като не съм сред привилегированите, може би ще ми позволите да се разходя сред скалите. Но не ме изпускайте от очи, защото може да избягам.

Агентът го изчака да се отдалечи и се обърна към Алекс.

— Ще ви задам един въпрос като на колега. Кой, по дяволите, е този тип?

— Човек, на когото бих поверил живота си. И вече съм го правил.

— Ще ми разкажете ли?

— Не. Нещата са свързани с националната сигурност и са толкова странни, че едва ли ще ми повярвате.

— Каква национална сигурност, за бога? — възкликна агентът и отново огледа жалката фигура на Стоун. — Този човек ми прилича на бездомник.